ГЛАВА ТРЕТА
ХОЛОГРАФСКИЯТ
МОДЕЛ И ПСИХОЛОГИЯТА
Докато традиционният модел на психиатрията
и психоанализата е строго персоналистичен и
биографичен, модерното изследване на
съзнанието прибавя нови равнища, области и
измерения и показва човешката психика като
същностно съизмерима с цялата вселена и с
всичко съществуващо.
Станислав Гроф
Отвъд мозъка
Сред повлияните от холографския модел научни области е и психологията.
Това не е изненадващо, защото, както отбелязва Бом, самото съзнание ни дава
съвършен пример за това, което той разбира под неделимо и плавно движение.
Приливът и отливът на нашето съзнание не е точно определим, но може да бъде
разглеждан като една по-дълбока и по-фундаментална реалност, от която нашите
мисли и идеи се разбулват. На свой ред, тези мисли и идеи не се различават от
вълничките, въртопчетата и водовъртежите, които се образуват в някой поток и,
подобно на водовъртежите в едно течение, някои могат да се повтарят и устояват по
един повече или по-малко стабилен начин, докато други са мимолетни и изчезват
почти толкова бързо, както се и появяват.
Холографската идея хвърля светлина и върху необяснимите връзки, които
понякога се осъществяват между съзнанията на двама или повече души. Един от най-
известните примери за такава връзка е въплътен в понятието колективно
несъзнавано на швейцарския психолог Карл Юнг. Още в началото на своята кариера
Юнг започва да се убеждава, че сънищата, изкуството, фантазиите и халюцинациите
на неговите пациенти често съдържат символи и представи, които не могат да бъдат
обяснени изцяло като продукти на развитието на болестта, отразено в медицинското
им досие. Вместо това подобни символи много близко наподобяват образите и
темите на големите световни митологии и религии. Юнг заключава, че митове,
сънища, халюцинации и религиозни видения възникват от един и същи източник -
колективното несъзнавано, споделяно от всички хора.
През 1906 г. Юнг има преживяване, което го води към този извод - то е
свързано с халюцинацията на млад мъж, страдащ от параноидна шизофрения. Един
ден, докато минава на визитация, Юнг намира младия мъж да стои до прозореца и да гледа втренчено слънцето. При това той си движи главата от едната страна към
другата по странен начин. Когато Юнг го запитва какво прави, той обяснява, че гледа
пениса на слънцето, а когато си движи главата от едната страна към другата, пенисът
на слънцето се движи и кара вятъра да духа.
Тогава Юнг възприема твърдението на мъжа като продукт на халюцинация.
Няколко години по-късно обаче той се натъква на писан преди 2000 години персийски религиозен текст, който променя мнението му. Текстът съдържа серия от ритуали и молитви (заклинания), предназначени да предизвикат видения. Описва се едно от виденията и се казва, че ако участникът гледа слънцето, той ще види една тръба, която виси от него, и когато тръбата се движи от едната страна към другата, това кара вятъра да духа. Тъй като обстоятелствата правят извънредно невероятно мъжът да е познавал текста, в който е описан ритуалът, Юнг стига до извода, че видението на мъжа е не просто продукт на неговото подсъзнание, а е избликнал от едно по-дълбоко равнище, от колективното несъзнавано на самата човешка раса. Юнг нарича тези образи архетипове и смята, че те са толкова древни, сякаш всеки от нас има памет на човек на възраст 2 милиона години, спотаена някъде в дълбините на нашите подсъзнания.
Макар понятието колективно несъзнавано на Юнг да оказва изключително
въздействие върху психологията и днес се приема от несметен брой психолози и
психиатри, нашето съвременно разбиране на вселената не ни дава механизъм за
обяснение на неговото съществуване. Взаимосвързаността на всички неща,
предсказвана от холографския модел, предлага обаче едно обяснение. Във вселена,
в която всички неща са безкрайно взаимосвързани, всички съзнания са също
взаимосвързани. Въпреки външния си облик, ние сме същества без граници. Или
както казва Бом: „В дълбините си съзнанието на човечеството е едно."
Ако всеки от нас има достъп до несъзнаваното познание на цялата човешка
раса, защо тогава всички ние не сме ходещи енциклопедии? Психологът Робърт М.
Андерсън-младши от Политехническия институт „Ринсилър" в Трой, щата Ню Йорк,
смята, че е така, защото ние сме в състояние да проникнем само в тази информация
в неявния ред, която е от пряко значе-, ние за нашата памет. Андерсън нарича този
селективен процес персонален резонанс и като илюстрация посочва, че един
вибриращ камертон ще резонира с (или ще предизвика вибрация в) друг камертон
само ако вторият камертон има сходна структура, форма и размер. „Благодарение на
персоналния резонанс, относително малко от почти безкрайното многообразие от
„образи" в неизявената холографска структура на вселената са налични за
индивидуалното персонално съзнание - казва Андерсън. - Затова, когато просветлени
личности са надзъртали преди векове в това обединено съзнание, те не са написали
теория на относителността, защото не са изучавали физика в контекст, подобен на
този, в който я е изучавал Айнщайн."
СЪНИЩАТА
И ХОЛОГРАФСКАТА ВСЕЛЕНА
Друг учен, който смята, че неявният ред на Бом има приложение в
психологията, е психиатърът Монтъгю Улман, основателят на лабораторията за
изследване на сънищата в медицинския център „Маймонидес" в Бруклин, Ню Йорк и
заслужил професор по клинична психиатрия в медицинския колеж „Алберт Айнщайн",
също в Ню Йорк. Първоначалният интерес на Монтъгю към холографската идея води
началото си също от неговото предположение, че всички хора са взаимосвързани в
холографския ред. Интересът му е съвсем основателен. През 60-те и 70-те години
той отговаря за множество ЕСФ експерименти, споменати в увода. Дори днес ЕСФ
изследванията, провеждани в „Маймонидес", си остават едно от най-добрите
емпирични доказателства, че, най-малкото в сънищата си, ние сме в състояние да
общуваме помежду си по начини, които понастоящем не могат да бъдат обяснени.
В типичен експеримент платен доброволец, който потвърждава, че не
притежава никакви екстрасензор-ни способности, бил помолен да спи в стая на
лабораторията, докато човек в друга стая се съсредоточава върху една произволно
подбрана картина и се опитва да накара доброволеца да сънува образите, които тя
съдържа. Понякога резултатите били неубедителни. Но друг път доброволците имат
сънища, които са очевидно повлияни и от картините. Например, когато избраната
картина е „Животни" на Тамайо, на която са изобразени две кучета, оголили зъби и
виещи над три кокала, изследваната сънува, че тя е на банкет, където няма
достатъчно месо и всеки внимателно наблюдава другия, докато лакомо яде
отредената му порция.

В друг експеримент избраната картина е „Париж от прозореца" на Шагал, на
която с ярки цветове е изрисуван мъж, гледащ през прозореца към силуета на Париж.
Картината съдържа и няколко други необичайни черти, включително котка с човешко
лице, няколко малки фигури на хора, носещи се във въздуха, и стол, покрит с цветя. В
течение на няколко нощи изследваният сънува много пъти различни френски неща,
френска архитектура, шапка на френски полицай и човек във френско официално
облекло, гледащ към различните „нива" на едно френско село. Някои от образите в
тези сънища изглежда съдържат и специфични отпратки към вибриращите цветове на картината и необичайните й черти, като например образа на рояк пчели, жужащ над цветя, и един ярко-цветен празник от типа на карнавала, в който хората носят
костюми и маски.
Макар Улман да смята, че подобни открития са доказателство за стоящото зад
тях състояние на взаимосвързаност, за което говори Бом, той смята, че дори по-
убедителен пример на холографска цялост може да бъде открита в друг аспект на
сънуването. Това е способността на нашите двойници в съня да бъдат често далеч
по-мъдри от нас, когато сме будни. Улман казва например, че в неговата
психоаналитична практика се е случвало да има пациент, който изглежда съвършено
непросветлен в будно състояние - подъл, егоистичен, арогантен, използвач и
манипулатор; човек, който е фрагментирал и дехуманизирал всичките си
междуличностни взаимоотношения. Обаче без значение колко духовно сляп може да
бъде един човек или неспособен да признае своите собствени недостатъци,
неизменно сънищата честно обрисуват неговите падения и съдържат метафори,
които са като че ли предназначени да го подтикнат към състояние на по-голямо
самоосъзнаване.
Нещо повече, подобни сънища не са единични случаи. В течение на своята
практика Улман забелязва, че когато един от неговите пациенти не успява да
разпознае или да приеме някаква истина за себе си, тази истина се появява отново и
отново в сънищата му, в различни метафорични маски и свързана с различни
преживявания от неговото минало, но винаги в очевиден опит да му предложи нови
възможности да се примири с истината.
Тъй като човек може да пренебрегне съвета на своите сънища и да си живее
така до сто години, Улман смята, че този процес на самосъветване е насочен към
нещо повече от добруването на индивида. Той смята, че природата се грижи за
оцеляването на видовете. Съгласен е с Бом за важността на целостта и смята, че
сънищата са природният начин да се опитаме да се противопоставим на нашия
непреодолим импулс да фрагментираме света. „Един индивид може да се откъсне от
всичко, което е свързано с дух на сътрудничество, на любов, на осмисленост на
живота, и все пак да оцелее, но народите не могат да си позволят този лукс. Ако не се
научим как да преодоляваме всички начини, по които фрагментираме човешката
раса, национално, религиозно, икономически и по всякакъв друг начин, ние ще
продължаваме да се намираме в положение, в което можем случайно да унищожим
цялата картина - казва Улман. - Единственият начин, по който можем да го направим,
е да се взрем в начина, по който фрагментираме съществуването си като индивиди.
Сънищата отразяват нашия индивидуален опит, но мисля, че е така, защото има по-
голяма същностна необходимост да се запазят видовете, да се поддържа
свързаността между тях."
Какъв е източникът на безкрайния поток от мъдрост, който извира в нашите
сънища? Улман твърди, че не знае, но изказва едно предположение. Предвид на
това, че неявният ред е в известен смисъл някакъв безкраен информационен
източник, може би той е източникът на този по-голям фонд от знания. Може би
сънищата са мост между достъпните за възприятието и неявните редове и
представляват „една естествена трансформация на неизявеното в проявено"5. Ако
Улман е прав в предположението си, то преобръща традиционния психоаналитичен
възглед за сънищата, защото вместо сънищата да съдържат нещо, което се издига в
съзнанието от един първичен субстрат на личността, точно обратното би трябвало да
е вярно.

Повече за Карл Юнг : http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB_%D0%93%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2_%D0%AE%D0%BD%D0%B3

Какво ново ни казва теорията за Холографската вселена?...
Не повтаря ли ученията, които от хиляди години са дадени на хората, но ние "живеейки" в състояние на хипнотичен сън, не искаме да чуем.

:) Друго не ми остава , освен да се съглася с мнението ти !

Твърдим, че колкото повече научна информация притежава един човек, толкова по-вероятно е той да се убеди в съществуването на духа, но не в мистичния смисъл, а като един вид същностна енергия, която е основният материал на живота във вселената. Първоначолно тази сила е излъчена от един източник, който можем да наречем „създател”.

;) Звучи ми доста разумно на фона на повечето материалистични теории , преобладаващи в научната мисъл, която ни поднасят за "масова консумация" . Поздравления !

Това е напредничава материя, която касае последните теории в квантовата физика и неврофизиологията. Ако някои се интересува може да види един филм - "What the bleep do we know"

Благодаря , ще го погледна

Продължението на книгата е повече от интересно :)

Прочети какво открих наскоро относно човешката памет : "Записите в паметта стават по принципите на холограмата в аурата на човека, т.е. в неговите енергийни тела. Получават се нещо като снимки – растерни фотографии."

Интригуващо сравнение , растерна графика се нарича представянето на изображенията като съвкупност от точки (пиксели), подредени в правоъгълна матрица. Нейните размери определят т.нар. разделителна способност на изображението. Ако се върнем към предните откъси - имаше точно подобни примери !

Пак от същия източник : "В действителност, нашето материално съзнание не може да чете записите в материалният свят. Материалните частици не могат по никакъв начин да взаимодействат с тези записи, защото са прекалено груби. За да се прочетат записите в материалната акаша и в материалната човешка памет трябва да се използват енергиите на по-фините ни тела: астрално, ментално, душа, дух, и т.н. – само тези по-фини енергии могат да прочетат записите без да ги разрушат, но ние не съзнаваме, че използваме всичките си тела. Нашето съзнание е превърнато във филтър с помощта на внушенията, които са ни правени от най-ранно детство. За реалност ни е внушено да приемаме недействителното, а действителното просто не го забелязваме, защото са ни казали, че е нереално, че си го въобразяваме. По този начин сме загубили достъпа до огромно количество информация, но вече е време да премахнем тъмната преграда около съзнанието си. Именно за това е много важно понятието „разширено съзнание”, което означава да се избавим от повечето внушения на обществото. Затова трябва да престанем да абсолютизираме истините, които ни пречат да разширим съзнанието си."
Удивително подкрепя изказаното в днешния откъс ;)

Харесвам мисълта на Карл Юнг от Тавистотските му лекции, за "островите на съзнаваното в океана на несъзнаваното..." И все пак, той е един блестящ ученик на гения, който често забравя да цитира, "защото всички го знаят":) Зигмунд Фройд. Теорията за несъзнаваното е приоритет на Фройд, негов принос в историята на психиката, не само в теорията на психологията.:) Американският психолог Кетел изследва човешката интелигентност и смята, че има два вида интелигентност - природна (флуидна), вродена и придобита (научена). И наистина за едни способности и дейности е решаваща едната, а за други - другата. Носител на флуидната интелигентност е геномът. Но геномът носи и псинома. В контекста и на духовната генеология на био психо социалното единство. За мен интересното е, как от функционално и релационно явление човешката психика се превръща в нервно мозъчни функционални модели, структури, които са и субстанциални, т.е. накратко казано - как психичното се превръща в нервномозъчно. И обратно. Как активното нервномозъчно се превръща в психично. Ние се раждаме с тези филогенетични преобразувания, в нашия мозък филогенетично е закрепено колективното съзнавано и несъзнавано. Но филогенезата е една божествена гениална програма. науката доказва Бог. Доказват го Колинз, Айзенк, Айнщайн... Чудесен постинг!:) Благодаря ти!

:) Защо не дадеш направо линк за този източник , разсъжденията ми допадат и искам да прочета повече

:) Привет , Надежда ! Много ме зарадва с тази допълваща информация , както и с интереса ти относно преобразуванията между психично и нервномозъчно . Ще ти цитирам малко от първата част на книгата , където има добри направления в тази област -
Загадката, от която Прибрам тръгва по пътя към формулирането на своя
холографски модел, е въпросът как и къде в мозъка се съхраняват спомените. В
началото на 40-те години на XX в., когато той за пръв път се заинтересува от тази
мистерия, общоприетото схващане е, че спомените са разположени на определено
място в мозъка. Смятало се е, че за всеки спомен, примерно за последния път, когато
сте видели баба си, или за аромата на гардения, която сте помирисали, когато сте
били шестнадесетгодишен, има определено място някъде в мозъчните клетки. Такива
следи от спомени се наричали енгра-ми и въпреки че никой не знаел от какво е
направена една енграма - дали е неврон или може би специален вид молекули -
повечето учени били убедени, че е само въпрос на време това да бъде открито.
Тяхната увереност имала основания. Изследвания на канадския неврохирург
Уайлдър Пенфийлд през 20-те години на XX в. предоставят убедителни данни, че
определени спомени имат определени места в мозъка. Едно от най-необичайните
качества на мозъка е, че самият обект не усеща пряко болката. Ако се приложи
местна упойка към скалпа и черепа, могат да бъдат извършвани хирургически
манипулации върху мозъка на човек в пълно съзнание, без той да усети някаква
болка.
В серия от експерименти с голяма научна значимост Пенфийлд използва това
обстоятелство в своя полза. Докато работи върху мозъците на епилептици, той
стимулира с електричество различни области на техните мозъчни клетки. За негово
изумление открива, че когато стимулира темпоралните лобове (областта на мозъка
зад слепоочията) на своите пациенти в пълно съзнание, те преживяват наново
минали епизоди от живота си в ярки детайли. Един от тях неочаквано преживява
наново разговор със свои приятели в Южна Африка; момче чува майка си, която
говори по телефона, и, след няколко докосвания от електрода на Пенфийлд, е в
състояние да възпроизведе целия неин разговор; жена се оказва в кухнята си и може
да чуе своя син, който свири отвън. Дори когато Пенфийлд се опитва да подведе
своите пациенти, като им разказва, че стимулира друга област, докато всъщност не го
прави, той открива, че когато докосва едно и също място, винаги възниква един и
същи спомен.
В книгата си Загадката на ума, публикувана през 1975 г., малко преди смъртта му, той пише: „Веднага стана ясно, че това не са сънища. Имаше електрически
активирания на последователния запис на съзнанието, запис, който е бил
осъществен в по-ранно преживяване на пациента. Пациентът „пре-живяваше" всичко,
което е осъзнавал през този по-ранен период, така както гледаме ретроспективни
кадри във филм."1
От своето изследване Пенфийлд стига до извода, че всичко, което сме
преживяли някога, се записва в нашия мозък - от лицето на някой непознат, който сме
зърнали сред тълпата, до всяка паяжина, която сме съзерцавали в детството си. Той
заключава, че именно затова при неговите проби ненадейно изникват спомени за
толкова много незначителни събития. Ако паметта ни е пълен запис на дори най-
рутинните действия от нашия всекидневен живот, то основателно е да се
предположи, че произволно потапяне в хроника с такъв широк обхват ще извади
наяве голямо количество незначителна информация.
Като млад стажант по неврохирургия Прибрам няма основание да се съмнява в
теорията на Пенфийлд за енграмите. Но тогава се случва нещо, което завинаги
променя мисленето му. През 1946 г. той отива да работи с големия невропсихолог
Карл Лешли в Лабораторията по биология на приматите „Йеркс", тогава в Ориндж-
Парк, щата Флорида. Повече от тридесет години този учен е посветил на своите все
по-интензивни търсения на изплъзващите се механизми, отговорни за паметта, а
Прибрам има възможността да се запознае от първа ръка с плодовете на неговата
работа. Поразителното е не само, че Лешли не успява да намери доказателства за
енграмата, но в действителност неговото изследване като че ли престава да
подкрепя всички открития на Пенфийлд.
Лешли тренира плъхове да изпълняват разнообразни задачи, докато
преминават през лабиринт. След това хирургически отстранява различни части на
мозъците им и отново ги подлага на проверка. Целта му е буквално да изреже частта
от мозъците на плъховете, която съдържа спомена за уменията, добити при
преминаване на лабиринта. За своя изненада открива, че която и част от мозъците
им да изреже, той не може да унищожи техните спомени. Често се случва
двигателните умения на плъховете да намалеят и те тромаво да се препъват през
лабиринта, но даже с отстранени масивни части от мозъците им техните спомени
остават напълно непокътнати.

Спомних си възклицанието на Айзенк: "Не мога да си обясня, как биологичното се превръща в психично и социално!":) А "Езикът на мозъка" на Карл Прибрам несъмнено е "Езика на Бог"... От Големия взрив и много преди това.

Разбира се , ето : http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=772
Приятни занимания , Нео :)

:) Във връзка с Големия взрив - формирал съм си мнение , че не е имало такъв взрив , а всичко се е развивало по-плавно във вид на спиралности . Преди време публикувах поредица от инж. Петьо Христов със заглавие "Всемирната хармония" . В началото той споделяше следното : Започвам пояснението на Закона на Единството от философска гледна точка, защото Всичко се начева от Нищото. Или в момента на “абсолютното начало” не съществува нищо освен Изначалната идея за възникването на Битието, която се трансформира , “сгъстява” до появата на една сила. Ще я наречем Първична сила. Т.е. с помощта на тази сила Изначалната идея при своето непрекъснато развитие се “синтезира”, “концентрира”, “материализира” на етапи. Много по-късно тя ще се прояви в явленията Звук, Светлина и т.н., до Материята, каквато я познаваме ние. Така изначалната идея се осъществява чрез Първичната сила. При това осъществяване се получават физическите закони и всичко видимо и невидимо за нас, както и ние самите.

В този надбитиен момент не съществуват никакви физически и математически величини. При появата на Първичната сила няма нищо друго, с което тя да се съизмери, ето защо нейната големина е 1 (единица).

Предизвика в мен интересни спомени:))))))))) Искам само да допълня,че асоциирах този материал/ за способността на мозъка да запазва спомените при всички случаи и обстоятелства/ с една покъртителна история за връзката между любовта и физическото лечение...Преди време попаднах на откъс от книгата
" Квантово лечние"на д-р Дийпак Чопра.
През 70 години на миналия век е проведено изследване на сърдечните заболвания, в което опитни зайци,са били подложни на токсична диета, с високо съдържание на холестерол, която причинява запушване на артериите,както при хората.Започнали да се проявяват сходни резултати във всички групи зайци,с изключение на една група, където симптомите са били със 60% по- малко.Оказало се, че студентът , който отговарял за тези зайци, преди да ги нахрани, обичал да ги милва нежно и гали! Изумителното е това, че така те превъзмогнали токсичната диета.Механизмът, който създава подобен имунитет, е съвсем непознат.Абсурдно е да мислим, че еволюцията е заложила в ума на заека имунна реакция, която да се активира от човешката прегръдка.Всичко е възможно,неограничени са възможностите, когато има любов.Така е и със съзнанието! Колкото е по- развито, толкова по- усъвършенстваме начина си на живот! Благодаря ти още веднъж, за постинга, приятел!Той предизвиква размисли:)
С обич:)

:) Привет Миа и благодаря за този чудесен пример от Чопра ! Той казва много !
радостен съм да видя как съзнанието се променя и става извор на положителност за хората :) С най-добри чувства към теб !

В ученията на Кастанеда има специални книги за сънуването и за сънувачите и за това как да се контролира съня и че сънищата са не по-малко реални от ежедневието ни ... и за това как трябва да се пести половата енергия ако искаме да сънуваме пълноценно

:)) Отдавна не съм препрочитал Кастанеда , но този момент си го спомням . И след като имам достатъчно лична опитност със сънищата, мога да го потвърдя - те са податливи на съзнателен контрол !

Егати глупостите.

Ей много прости хора имало тук :) Книгата е прекрасна. Ако някой има малко мозък в главата би било добре да я прочете. Всички останали сте глупаци.

С особен интерес прочетох постинга и компетентните коментари.
Аз и моите родители имаме сънища, които ни предсказаха съдбовни събития от живота ни, но обяснение за това нямам.
Поздрави!

Interesno!!!

do : Ей много прости хора имало тук :)

Егати, халюцинациите ми даже пускат мнения. Ей, продукт на подсъзнанието ми, ае къш ! :))

:) Привет !
Обяснение винаги има , макар да не е лесно понякога намирането му . Както се отбелязва - в сънищата бъдещи събития се подсказват метафорично най-вече. Но имам познат , който ми е споделял , че е получил в съня си дословна картина на нещо, което впоследствие се е случило в тази реалност ! Винаги има изключения ...
Поздрави и хубав ден !