Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2009 23:36 - Ерих Фром
Автор: zenfromm Категория: Технологии   
Прочетен: 759 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 20.02.2009 23:38


Ерих Фром Ерих Пинчас Фром е роден на 23 март 1900 г. във Франкфурт на Майн в семейството на винотърговеца Нафтали и жена му Роса (по баща Краусе) Фром. През 1919 година учи във Франкфурт и от летния семестър се мести в Хайделберг. Там се мести от право да учи социология при Алфред Вебер. В публикуваните през 2000 от Райнер Фънк автобиографични страни Фром пише за Вебер: „Имах само един не еврейски учител, на който наистина се възхищавам и който дълбоко ми повлия и това беше Алфред Вебер…той беше хуманист, а не националист и човек с отличаваща се смелост и почтеност.” През 1922 получава докторат по социология. През 1924 година е психоанализиран от Фрида Райхман, а по-късно от Вилхелм Витенберг в Мюнхен. На 16 юни 1924 се оженва за Фрида Райхман и се обръща от ортодоксалния юдаизъм. Но както свидетелства проф. Фридман-изследовател на неговия живот във „Възстановяване на живота на Ерих Фром: Някои дилеми и предварителни решения” представени на Международната конференция за „Продуктивна ориентация и душевно здраве” през 2005 година, „въпреки че е изглеждал щастлив под радостта се вижда че любовта му отбягва докато не се оженил за Анис Фрийман”. През 1930 завършва психоаналитичната си тренировка и става член на Института за социални изследвания в Франкфурт. През 1930 си отваря собствена практика, а през 1933 работи върху теорията за матриархата и майчиното право. Две години преди това се разделя с Фрида Райхман. През 1934 година емигрира от Германия заради нацисткия режим. През 1941 излиза първата му книга „Бягство от свободата”. На 24 юли 1944 година се оженва за Хени Гърланд, която умира през 1952. На 18 декември 1953 се оженва този път за Анис Фрийман. През следващите години той активно се занимава с писането на книги някои от които стават бестселъри като “Изкуството да обичаш”, “Да имаш или да бъдеш”, “Изкуството да бъдеш” и други. Живота му е изтъкан от борба за човека и неговото спасение до последния му дъх. Ерих Фром умира на 18 март 1980 в Локарно, Щвейцария и тялото му е кремирано в Белинзона, а праха разпръснат над езерото Маждоре. Определят го като най-различен: културен психолог, философ, социален психолог, психоаналитик, хуманист, неофройдист, но аз бих го нарекъл просто човек. Защото нито едно от тези определения не може да опише неговата личност. Неговите книги се открояват от другите с това че той води диалог с читателя. Те не могат да се четат просто за информация и удоволствие, те не се четат с очи, а с душа. Те не само те карат да се замислиш, но и да преживяваш. За да премина към теорията му искам да изясня някои неща. Първо Фром никога не е бил неофройдист и не се е смятал за такъв. Всяка теория след време остарява и трябва да се обнови с нови изследвания и тя трябва да бъде независима от обществените и икономически условия. Както той казва теорията на Фройд беше част от мисленето на буржоазното общество и поради тази причина имаше доста грешни предпоставки. Другия проблем е в това много учени се опитаха да го вкарат в някаква терапевтична техника, която да се използва. И тук Фром находчиво сметна, че той не може да бъде затворен в някаква техника, а и самата дума той асоциира с технически което за него говори за отчуждението и механизацията на човека. За това е по-правилно да се нарече изкуство и това негово изкуство той го нарича изкуството на живота. Ако мога изобщо да изразя основата на неговата теория то тя се дължи на цялостната му личност, а не само на изследвания, които би правил един безпристрастен изследовател. Той вкарва теорията на Фройд в едни нови философски основи, надскача както своето общество, така и другите общества, в които живее. Няколко от неговите книги са посветени на етиката. Той е един от малкото хора, които пишат книгите си от личен опит, а не само от изследвания на чужди хора. За да поставя основите на неговата теория смятам че първо трябва да направя едно сравнение на главните разлики между него и Фройд. Освен философските основи, по които се различават друга разлика идва от терапевтичния процес. Първата разлика е целта на лечението. За Зигмунд Фройд тя беше лечение на симптомите на болестта, въпреки че, както пише Фром в “Психоанализа и дзен-будизъм”: „…в системата на Фройд има елементи, излизащи извън рамките на конвенционалните понятия за болест и лечение и в равна степен за граница до традиционната концепция за съзнанието”. Целта на Фройд беше да направи безсъзнателното съзнателно или с други думи на мястото на „То” да дойде „Аз”, но за съжаление това беше ограничено от неговата теория за либидото и се отнасяше само до инстинкти. Друга разлика в терапевтичния процес се отнася до отношението на аналитика. За Фройд то е отношение на „безпристрастен наблюдател”, по-късно Съливан смяташе че трябва да е „участващ наблюдател”, но за Фром и това не беше достатъчно. Според него аналитика „трябва да предложи себе си като обект на пренос, и да анализира, но той трябва да предложи себе си като истински човек, и да отговаря като истински човек.” Но Фром е недоволен от тези концепции и предлага термина „наблюдателен участник”. Все още недоволен, той достига до недвусмислено определение вече цитирано: „Аналитика разбира пациента само дотолкова, доколкото той преживява в себе си всичко това което преживява пациента.” Друга разлика се явява в това къде се намира пациентът. Според Фройд пациентът трябва да лежи на кушетка с гръб към аналитика, за да се избегнат максимално преноса и контрапреноса. Фром критикува това като казва че това се превръща в част от ритуал. Пациентът идва четири или пет пъти седмично говори за себе си, изслушван и това се повтаря постоянно и му дава чувство за принадлежност към психоаналитичното движение. Според Фром пациентът трябва да стои срещу него, защото в противен случай се губи голяма част от информацията, която би се получила по невербален начин. Все пак очите са прозорец към душата. Има разлика и в начина на тълкуване на сънищата, Фройд караше пациентите си да разказват сънищата си и да се опитват чрез свободни асоциации да ги тълкуват, а аналитика само им предлагаше значението на тези асоциации. Както пише Марко Бакдалупи в „Гледните точки на Ерих Фром върху психоаналитичната „техника”: „Според Фройд сънищата са фантазийно осъществяване на ирационалните желания. Според Фром сънищата са израз на всеки вид душевна активност, която се случва по време на съня – не само ирационални импулси, но също така и на най-добрата част от нас самите. В замяна на това Фром е съгласен с описанието на Фройд на формалните механизми на работа на съня.” Най-подробно е описано това изкуство в книгата му „Забравеният език”. Там той смята че това е езика, който е бил универсален и след това е забравен. За Фром това е било най-голямото удоволствие да тълкува сънища. Друга основна разлика има в разбирането на характера на човека, както и на структурата на психиката му. Според Фройд тя беше То-Аз-Свръхаз, като първата част работеше на принципа на реалността и е сляпа за външния свят, Аз-а от своя страна работеше на принципа на реалността, а Свръхаз-а с принципа на заповедите. Тоест неговата идея работеше на следния принцип То иска Свръхаз-а забранява и от това страда Аз-а. За Фройд Аз-а трябваше да намери удовлетворение и за двете, от една страна да удовлетвори То, а от друга да спаси принципите на Свръхаз-а. Фром определено не одобрява тази идея за него Свръхаз-а представлява интернализирана съвест или по-точно както казва в своята книга „Човекът за самия себе си”: „Това е властолюбивата съвест”. За него човекът не е определен изцяло от инстинкти, както Фройд смята. Според Фром човека става лош когато продуктивното му развитие бъде нарушено. Разбира се във всеки от нас има заложени всички ориентации като разликата е само в степента на проявеност във всеки един от тях. Тоест това което има предвид Фром, е че във всеки от нас има садизъм, мазохизъм, некрофилия, деструктивност, но също така и способност за любов, щастие, добро. Добро описание на основните ориентации на характера са направени от Фром в „Човекът за самия себе си”. Той го определя като рецептивен, експлоататорски, скъпернически и пазарен. За всеки един от тях има характерен набор от черти, които проявяват хората. При рецептивната ориентация човек смята че всичко хубаво е отвън и единствения начин да го получи е като се държи добре и помага, за да му бъде дадено в замяна това. Такъв човек е зависим от мнението на другите. Експлоататорския също смята че всичко хубаво е навън, а в него няма нищо. Но той се стреми да го вземе насила от другите. Скъперническия характер пък мисли че нищо не трябва да се изнася от себе си, всичко трябва да се пази. Такъв човек се отлича с подреденост и неговото мото е, както казва Фром: „Моят дом е моята крепост”. При пазарния характер пък човек смята себе си и другите за стока, както една стока се продава, така се продава и той с определен набор от качества, които се котират на, както го нарича Фром „пазара на личностите”. Преди да продължа нататък искам да направя едно уточнение. Теорията на Ерих Фром не може да бъде напълно описана, нито напълно разбрана, защото има неща, които не могат да се изразят с думи. Това което имам предвид ще се види по-нататък като обсъдя социалния филтър. Друго нещо което Фром отхвърля е съществуването на Едиповия комплекс и сублимацията като понятие. Фром тълкува така популярния случай на малкия Ханс и според мен доста добре успява да докаже че не съществува такова нещо. Първо се заема с драмата Едип цар като разглежда цялата трилогия на Софокъл, а в последствие разглежда и случая. Разбира се Фром не отрича съществуването на сексуално желание, но според него то не е първостепенно. Даже, както казва самият той, в последните години от своя живот Фройд е започнал да мисли че съществува предедипова привързаност към майката. И тук смятам че при Фром се появява една от грешките му. Тя е прекалено пристрастното му отношение към женското начало и подценяване на мъжкото. Това най-добре си проличава в неговата книга „Мисълта на Фройд - Величие и ограничения” където казва че мъжа няма почти никаква роля в процеса на създаването на дете, освен чрез генетичния материал. За него бащата е носител на справедливостта и човек, чиято любов е условна, докато майчината е безусловна и е носител на милосърдие и вечна прошка. Това което имам предвид е принизяването на ролята на мъжа. Според мен тук Фром поради голямото си желание да изравни жените, тъй като да не забравяме че е живеел в едно буржоазно общество, където жените нямат много права. Другия фактор е времето в което живее и твори и по-точно периода на 60-те известен като сексуалната революция. Период, в който жената почва да се освобождава от ограниченията наложени от мъжете и за съжаление ако погледнем сега нещата отиват в другата крайност. Далеч съм, разбира се, от мисълта че Фром го е направил нарочно. Има и още един фактор от личния му живот, който подкрепя моето становище това че той никога не е имал свой син. Единственият му син Гертхард Хунцикер-Фром е доведен. Понятието сублимация се отрича от Фром поради самата му същност. Според него ако един учител трансформираше, да речем, своя садизъм в друга социално приемлива форма. Той все пак би несъзнателно подхранвал своя садизъм в моментите, когато му е позволено. Например когато има „основание” да накаже ученика или дори да му пише лоша оценка. Дотук се опитах да очертая главните разлики в теориите на Фройд и Фром. Какво е новото в теорията на Ерих Фром? Новото, според мен е формулирането на понятието „социален характер” – едно общество, за да се запази така трябва да моделира желанията на своите граждани че те да желаят да правят това което са длъжни да правят. Точно заради това нещо Фройд ограничава своята теория, според Фром. Той вижда човека като егоистично същество, свързващо се с другите само поради задоволяването си на потребностите. За Фром теорията на Фройд в голяма степен отговаря на водещия социалния характер на неговото общество. Доказателства за това е приемането на Фройд че жената е кастриран мъж, така наречената завист на пениса и други негови ограничения. Пряко свързано със социалния характер е и понятието „социален филтър” което е описано най-добре в „Психоанализа и дзенбудизъм”: „Всяко общество посредством своята жизнена практика и свойствените му начини да чувства, възприема, съотнася себе си със света, изработва система за категории, които определят формата на съзнанието. Тази система определя формите на съзнание и действа по подобие на социално обусловен филтър.” Според Ерих Фром филтъра действа в три направления-логика, език и съдържание на опита. Когато става въпрос за опит свързан със самосъхранението и защитата това се осъзнава лесно, но когато става въпрос за по-тънък опит тук започва да действа филтъра. В както казва той липсват думи за изразяване на определен опит, например в английския думата „love” изразява опита от най-леката симпатия до най-силното чувство. Същото, според мен може да се каже и за българския език. Другия аспект е логиката. Повечето хора си мислят че тяхната логика е универсална и логиката на другите еднаква с тяхната, но изразена само с други думи. Фром дава добър пример за Аристотеловата логика и парадоксалната логика: “Аристотеловата логика се основава на закона за тъждеството, утвърждаващ че “А е А”, закон за непротиворечието (“А не е не-А”) и закона за изключеното трето (А не може да бъде А и не-А едновременно, или е А, или е не-А). Аристотел утвърждава: “Невъзможно е, за едно и същото едно и в същото време да бъде и да не бъде присъщо на едно и в същото време в едно и също отношение… Това, разбира се, е най-вярното от всички начала”. Логиката на Аристотел се противопоставя на така наречената парадоксална логика, която предполага, че А и не-А не изключват едно друго като предикат Х.”, “Основният принцип на логиката на парадокса е описан от Лао-дзъ: “В точните верни думи изглежда парадокса”. А също така Чжуан-дзъ: “Това което е едно – едно. Това което не е едно – пак е едно”. И още: „Докато личността живее в култура, която не поставя под съмнение Аристотеловата логика, много трудно, ако не и невъзможно, да се осъзнае противоречащия на тази логика опит, който за нея се явява безсмислен.” Третия аспект на филтъра е съдържанието на опита. Според Ерих Фром има неща в обществата „каквито не могат да бъдат помислени” и те не достигат до съзнанието. Според него ако в едно войнствено племе се роди индивид, който изпитва отвращение от убийствата, той няма да осъзнае това, но у него ще се появяват психосоматични симптоми като повръщане поради погнусата от убийство. Защо този опит не се осъзнава? Каква е опасността ако се осъзнае? Това пряко е свързано със социалния характер на всяко едно общество. Ако се осъзнае опит, който би накарал то да се разпадне, то това нещо трябва да се предоврати. Това го казвам при положение че целите на обществото не са поставили за своя цел развитието и растежа на човека. Опасността би била пълната изолация на човека, той би се почувствал напълно самотен и това би го убило. Това нещо влиза във взаимовръзка с екзистенциалните потребности, които Фром формулира най-добре в своята книга „Анатомия на човешката деструктивност”. Те са: рамка за ориентация и преданост, вкорененост, единство, ефективност, възбуждане и стимулиране. Тези потребности са резултат от неговата идея за осъзнаването на човека изразена символично в мита за Адам и Ева. Както казва той първия акт на неподчинението е и първият акт на свободата. Тогава според него хората са се осъзнали, че едновременно са отделни от природата и част от нея. Тогава са се засрамили от голотата си. В този момент са се появили екзистенциалните потребности на човека. Потребност от рамка за ориентация и преданост: всеки човек трябва да си създаде представа за света, за да се ориентира в него, трябва да има и обект на преданост, върху който да насочи цялата си енергия и стремежи. Такива обекти могат да бъдат деструктивността, садизмът, любовта, живота, Бог и други. За вкоренеността Фром казва че всеки човек трябва да се почувства свързан със земята, да намери мястото си в света. Единство: всеки човек трябва да се почувства единен, свързан с другите и със света, той може да се почувства така чрез експлоатирането на другите или чрез братство и солидарност. Разбира се при първия случай, той няма да бъде изцяло станал себе си. Човек желае да промени нещо в този несигурен свят, тоест трябва да бъде ефективен. Да му въздейства, той не може да стои на едно място. Това може да стане чрез деструктивността и садизма или чрез развитието на своите човешки сили. Последната потребност е от възбуждане и стимулиране. Човек трябва да бъде стимулиран и то не по еднообразен начин както казва Фром, а чрез стимули, които са живи. Той дава добър пример с топката, където детето постоянно е стимулирано от търкалянето на топката, защото неговото възприемане на реалността е непосредствено и неизкривено, докато за възрастния това си е просто търкаляща се топка, но той не я вижда във всичките и аспекти, а само в физическия и аспект като топка, която се търкаля по пода. Точно тук и Фром критикува еднообразните стимули, които предлага и нашата цивилизация и които водят до хронична скука. При възбуждането човек трябва да се почувства жив, неговите интереси и внимание трябва да бъдат привлечени, той да се намира в постоянна връзка със света и да му откликва. В заключение мога да кажа че това което всички наричат теория при Фром не е такова нещо. Той не може да бъде ограничен до някаква теория основаваща се на емпирични доказателства и наблюдения, това което развива той е една жива системата отнасяща се до, както той го нарича „системата Човек”. Същността на неговата жива система, според мен, може да бъде формулирана по следния начин: „От момента, в който на първобитния човек му „проблясва”, че той е „той” и е различен от другите е началото на раждането на човека. Разбира се човек все още не се е родила напълно. Това ще стане едва тогава, когато осъзнае своите несъзнателни мотиви и започне да действа съобразно своя разум и чувства, едва тогава той ще се е родил напълно и ще може да се нарече човек в пълния смисъл на думата.” Разбира се Фром има и критици, които осъждат неговата система. Един от тях е Херберт Маркузе его-психолог. Той обвинява Фром, че неговия подход към либидото е авторитарен като дава предимство на гениталното либидо над оралното и аналното. В отговор на това Фром казва че Маркузе иска ние да живеем в един инфантилен рай като деца. Какво може да се каже дотук за Ерих Фром и неговата система? Един фалшив рай ли е тя или не? Според мен неговата система винаги е била обща, тя никога не може да даде пълен и цялостен отговор на човека за това какъв трябва да стане. Нейната цел е човека да стане това което потенциално е. Но, тъй като всеки човек е индивидуален само основата може да бъде разкрита и показана, отвъд нея всеки човек е различен. На втория въпрос мога да отговоря отрицателно, определено не е един фалшив рай. Тази жива система не претендира да вкара човека в заблуда и би било тъжно ако се смята така. Според мен Фром много ясно е показал в своите книги, че никога не е дори помислял за това. Та дори самия той е давал ключ за разбирането на собственото си мислене и критиката му. В „Изкуството да слушаш” той казва че не е нужно да четем неговите книги, за да разберем човека, можем да четем Балзак, Кафка, Гьоте и други. Мисля че успях да направя едно кратко описание на неговата теория и да покаже къде има грешки. Литература * Бакдалупи М., Гледните точки на Ерих Фром върху психоаналитичната „техника”, 1989 * Фридмън Л., Възстановяване на живота на Ерих Фром: Някои дилеми и предварителни решения”, 2005 * Фром Е., Анатомия на човешката деструктивност”, 1973 * Фром Е., Забравеният език, 1951 * Фром Е., Мисълта на Фройд-величие и ограничения * Фром Е., Сузуки Д., Мартино де Р., Психоанализа и дзенбудизъм, 1960 * Фром Е., Човекът за самия себе си, 1947 * Функ Р., Автобиографични страни, 2000


Тагове:   Фром,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - и да покаже къде има грешки
20.02.2009 23:44
????????????

Яка работа. ТИ знаеш къде са грешките му!
Ами ако грешката е при тебе, а не при него?
цитирай
2. zenfromm - Zenfromm
20.02.2009 23:50
Това е просто мое есе върху Фром което не претендира за пълна научна обоснованост, а за просто насочване към дадени елементи от мисленето му и действията му. И това не е опит той да бъде принизен, а просто градивна критика, основана на проучвания.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zenfromm
Категория: Технологии
Прочетен: 32606
Постинги: 25
Коментари: 7
Гласове: 80
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930