Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2009 23:33 - Характер 1 част (Ерих Фром-Човекът за самия себе си)
Автор: zenfromm Категория: Технологии   
Прочетен: 869 Коментари: 0 Гласове:
0



Характер Б. Характер (1) Динамичната концепция за характер Бихевиористки ориентираните психолози разглеждат чертите на характера като синоним на типовете поведение. От тази гледна точка характерът се определя като тип „поведение, който е характерно за дадения индивид”, докато други автори, като Уилям Мак-Дугъл, Р. Дж. Гордън и Кречмър, подчертават волевите и динамичните елементи на характера. Фройд разви първата, най-съдържателната и задълбочена теория за характера като система от стремежи, които лежат в основата на поведението, но не са тъждествени със самото поведение. За да разберем динамичната концепция на Фройд за характера, ще ни бъде полезно едно сравнение между чертите на поведението и чертите на характера. Чертите на поведението се описват от гледна точка на действия, които могат да се наблюдават от трети човек. Така например поведенческата черта „храброст” ще се опише като поведение, което е насочено към достигане на определена цел, независимо от риска за съответните удобства, свобода или живота. „Пестеливостта” като черта на характера ще се опише като поведение, което има за цел да се спестяват пари или други материални ценности. Обаче, ако изследваме мотивацията, особено несъзнателната мотивация, на подобни черти на поведението, ще открием, че чертите на поведението обхващат и множество други, абсолютно несъответстващи черти на характера. Например храброто поведение може да се мотивира от амбиции, които да карат индивида да рискува живота си в определени ситуации, за да задоволи своето страстно желание да бъде обект на всеобщо възхищение; то може да бъде мотивирано от самоубийствени пориви, които принуждават човека да търси опасността, съзнателно или несъзнателно, тъй като животът му е загубил за него всякаква стойност и той иска да му сложи край; този тип поведение може да бъде обусловен и от недостиг на въображение, при който съответният човек постъпва храбро, защото не осъзнава очакващата го опасност; най-накрая, то може да се определя от искрената преданост към идеята или целта, в името на които личността действа, което именно в очите на обществото се явява основният мотив за храброто поведение. Въпреки различията в мотивациите, „храброто” поведение в гореописаните случаи външно изглежда едно и също. Казвам „външно”, защото ако можем да наблюдаваме това поведение по-подробно, то ще открием, че разликите в мотивациите водят до много фини разлики в поведението на съответните хора. Например един офицер в битка ще се държи твърде различно в зависимост от това, дали неговата смелост се определя от верността му към идеята за победата или от собствената амбиция. В първия случай той не би атакувал в ситуациите, при които опасностите не са равностойни на тактическите цели. Ако, напротив, той се ръководи от суетата, то тази му страст ще го заслепи и ще му попречи да види опасностите, заплашващи и него самия, и неговите войници. Ето защо във втория случай неговата „смелост” като черта на поведението му в ценностно отношение е доста съмнителна. Скъперничеството или пестеливостта може да послужи като още един пример за нашата идея. Човек може да бъде икономичен поради това, че неговите парични възможности го заставят, но той може да бъде икономичен поради своя скъпернически характер, който има като самоцел натрупването, без да има действителна необходимост от това. И в този случай различните мотивации обуславят различно поведение. В първия случай човекът много добре умее да различава ситуации, когато е по-добре да не харчи пари, и такива, когато е по-добре да ги харчи. Във втория случай той ще трупа пари независимо от обективната необходимост за това. Друг един фактор, който се обуславя от различието в мотивацията, се отнася към прогнозируемостта на поведението. Поради това, когато войникът е смел заради своята амбиция, ще можем да предскажем, че той ще се държи смело само ако храбростта му бъде възнаградена. В случай че войникът е храбър, понеже е предан на своята кауза, ще можем да предскажем, че въпросът за това, дали ще получи или не признание за неговата смелост, няма да има голямо влияние върху неговото поведение. Близка до концепцията на Фройд за несъзнателната мотивация е неговата теория за волевата природа на чертите на характера. Той осъзна онова, което великите писатели и драматурзи винаги са знаели: а именно, че, както казва Балзак, изучаването на характера е свързано с изучаването на силите, които „мотивират постъпките на хората”; че това, как човек действа, чувства, мисли, в голяма степен се определя от спецификата на неговия характер, а не е просто резултат от рационалните отговори на една или друга ситуация; те знаеха, че „съдбата на човека – това е неговият характер”. Фройд осъзна динамичността на чертите на характера, а също така и това, че структурата на характера изразява особена форма за канализиране на жизнената енергия на човека. Фройд се опитва до обясни динамичната природа на чертите на характера, като съчета характерологията със своята теория за либидото. В съответствие с материалистичното мислене, широко разпространено в естествените науки в края на XIX век, според което енергията в природните и физичните явления представлява действителна същност, а не построение на човешкия ум, Фройд допускаше, че сексуалните подбуди са енергийният източник на характера. С помощта на редица сложни и блестящи допускания той обясни различните черти на характера като „сублимация” (или „отреагирвания” против) на различните форми на сексуалната подбуда. Той изтълкува динамичната природа на чертите на характера като проявление на техния либидален източник. Развитието на психоаналитичната теория, наред с развитието на естествените и обществените науки, доведе до една нова концепция, която се основаваше не на идеята за изолирания индивид, а на идеята за взаимоотношението на човека с природата, със самия себе си и с останалите хора. Според нея именно това взаимоотношение насочва и регулира енергията, която се проявява в емоционалните подбуди на човека. Хари Стек Съливан, един от пионерите на този нов възглед, определи психоанализата като „изучаване на междуличностните отношения”. Теорията, която представям по-долу, следва в основни линии характерологията на Фройд, тъй като изхожда от допускането, че чертите на характера лежат в основата на поведението и могат да бъдат изведени от него, и че самите те образуват мотивиращи сили, които, колкото и да са силни, могат изобщо да не се осъзнават от човека. Тя следва Фройд и в това, че приема още едно допускане, а именно, че определяща в човешкия характер не може да бъде една отделно взета конкретна черта, а цялостната структура на характера, която всъщност определя отделните му черти. Цялата съвкупност от чертите на характера следва да се разглежда като синдром, която се явява следствие от специфичната организация, или, както аз я наричам, ориентация на характера. При това аз съзнателно се ограничавам в броя черти на характера, които непосредствено следват от всеки тип ориентация. Що се отнася до редица други черти на характера, за тях също може да се покаже, че се обуславят от основната ориентация на характера или се явяват последица от смесването на главните черти на характера с тези на темперамента. Обаче голяма част от другите черти, които традиционно се разглеждат като черти на характера, а черти на темперамента или черти на поведението. Ерих Фром "Човекът за самия себе си"


Тагове:   характер,   Фром,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zenfromm
Категория: Технологии
Прочетен: 32180
Постинги: 25
Коментари: 7
Гласове: 80
Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31