Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2009 23:33 - Характер 2 част
Автор: zenfromm Категория: Технологии   
Прочетен: 593 Коментари: 0 Гласове:
0



Главната разлика на излаганата от мен теория за характера от теорията на Фройд е в това, че принципната основа на характера се вижда не в различните типове организация на либидото, а в специфичните видове отношения на човека към света. В процеса на своята жизнена дейност човекът се оказва свързан със света по двойствен начин: (1) като придобива и използва вещи и (2) като установява отношения с другите хора (и със самия себе си). Първото ще го нарека процес на асимилация, второто – процес на социализация. И двете форми на свързване са „открити”, а не обусловени от инстинктите, както при животните. Човекът може да придобива предмети или от външен източник, или като сам ги произведе. Но човекът трябва да ги придобива и използва по определен начин, за да удовлетвори своите потребности. Освен това, той не може да живее сам без никаква връзка с другите хора. Той трябва да се обединява с тях заради защита, работа, сексуално удовлетворение, игра, възпитание на децата, за предаване на други хора на материалното и духовно наследство. Нещо повече, човекът по необходимост се нуждае да има родствени отношения с другите хора, да бъде част от група. Пълното изолиране е непоносимо и несъвместимо с душевното здраве. Искам да подчертая, че човекът може да се обедини с другите хора по различен начин: той може да обича и да мрази, да се състезава или да си сътрудничи, може да строи обществени системи на основата на равенството или властта, на свободата или потисничеството, но самата форма на неговите междуличностни връзки ще се определя от неговия характер. Ориентациите, чрез които човекът се съотнася със света, съставляват сърцевината на неговия характер; поради което характерът може да се определи като (относително постоянна) форма, в която се канализира енергията на човека в процесите на асимилация и социализация. Това канализиране на душевната енергия има важна биологическа функция. Тъй като действията на хората не се определят изцяло и напълно от вродените инстинктивни модели за поведение, то животът би бил несигурен и крехък, ако при всяко действие, при всяка постъпка човек трябваше дълго да мисли, преди да вземе решение. Всъщност много действия трябва да се извършват доста бързо, отколкото позволява това на съзнателното обмисляне. Нещо повече, ако цялото поведение се опираше само на съзнателни решения, в действията на хората отново би имало доста повече объркване от допустимото за нормалното развитие (и на обществото, и на самия човек като системи). От гледна точка на бихевиоризма човек се научава да действа полуавтоматично с помощта на придобиването на мисловни и поведенчески навици, които се разбират като условни рефлекси. Макар че този възглед е справедлив до известна степен, той пренебрегва факта, че най-дълбоко вкоренените навици и нагласи се характерни за човека и не се поддават на значително изменение от страна на общата структура на характера: те са израз на особената форма, в която енергията се канализира в структура на характера. Характерът при човека може да се разглежда като заместител на инстинктивния апарат на животните. Веднага щом енергията се канализира по определен начин, тогава поведението се осъществява от индивида „в точно съответствие с характера”. Например един характер може да бъде нежелан поради нравствени причини, но той позволява на съответния човек да действа по-малко последователно и го освобождава от бремето на необходимостта всеки път да обмисля наново своите решения. В този случай човекът може да организира живота си в съответствие със своя характер и по този начин да достигне определена степен на съвместимост между вътрешния си свят и външната среда. Нещо повече, характерът има избирателна функция по отношение на човешките ценности и идеи. Повечето хора мислят, че идеите не зависят от техните емоции и желания, а са резултат от логическото осмисляне на действителността. Струва им се, че тяхното отношение към света се потвърждава от техните идеи и съждения, докато всъщност самите идеи и съждения са резултат от техния характер, както и всичките им действия. Това „потвърждение” на свой ред укрепва структурата на характера, тъй като му придава вид на правдив и здравомислещ. Обаче характерът не само дава възможност на индивида да постъпва последователно и „разумно”. Той също така е основата за приспособяването на човека към обществото. Характерът на детето се формира от характера на родителите. Те и техните методи за възпитание на свой ред се определят от структурата на обществото и културата, в които живеят. Средно взетото семейство е нещо като „психологически посредник) на обществото, поради което в процеса на приспособяване към семейството детето формира характер, който след това ще стане основа за неговото приспособяване към обществото и за решаването на различните проблеми в него. У него се оформя такъв характер, който прави желателни за него онези действия, които се изискват от него, а основните качества на този характер приличат на характера на повечето хора,, принадлежащи към същия обществен слой, класа или към същата култура. Фактът, че мнозинството членове на обществената класа или култура споделя съществени черти на характера, а и фактът, че може да се говори за „социален характер” като за типичен за съответното общество характер, свидетелстват за степента на влияние на обществените и културни модели върху неговото формиране. Обаче ние трябва да разграничим социалния характер от индивидуалния, който е различен за всички хора, дори да принадлежащите към една и съща култура. Тези разлики се държат отчасти на разликите във физическата и душевната организация на личностите на родителите и отчасти на разликите – душевни и материални – в конкретната обществена среда, в която израства детето. Но те са породени също така и от органическите отлики на индивида, особено на неговия темперамент. Генетично формирането на индивидуалния характер се определя от влиянието, което индивидуалният и общественият опит имат върху темперамента и физическата конструкция на съответния човек. Обкръжаващата среда никога не е една и съща за двама различни индивида, тъй като техните органични разлики определят повече или по-малко различните начини на нейното преживяване от тяхна страна, тоест в еднакви условия се придобива различен жизнен опит. Простите навици и действие, които не са вкоренени в характера на човека, а се проявяват в резултат на индивидуалното приспособяване към културните модели, могат лесно да се променят под влияние на нови обществени модели. Освен това, ако поведението на съответната личност се определя по същество от нейния характер, то и ще се измени само при коренни промени в самия и характер. По-долу анализирам различията на непродуктивните видове ориентация от продуктивната ориентация. Трябва да отбележа, че така наречените от мен видове ориентация са „идеални типове”, а не са описания на конкретен характер на един или друг индивид. Нещо повече, макар че поради дидактически цели излагам тези типове поотделно, то в действителността – а това трябва да се има предвид, характерът на всеки човек е по същество съчетание или от всички типове, или от някой от тях, но винаги един от тези типове е водещият. Накрая искам да подчертая, че в описанието на непродуктивните ориентации представям само техните отрицателни страни, а положителните им качества ще опиша накратко в края на главата. Ерих Фром "Човекът за самия себе си"


Тагове:   характер,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zenfromm
Категория: Технологии
Прочетен: 32343
Постинги: 25
Коментари: 7
Гласове: 80
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930