Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2009 23:40 - Първа глава от книгата на Ерих Фром "Концепцията на Маркс за човека"
Автор: zenfromm Категория: Технологии   
Прочетен: 572 Коментари: 0 Гласове:
0



Концепцията на Маркс за човека I. МАРКС И ФАЛШИФИКАЦИЯТА НА НЕГОВОТО МИСЛЕНЕ Иронията на историята се състои в това, че въпреки достъпността до източниците, в съвременния свят няма предел за изкривяванията и неверните тълкувания на различни теории. За ярък пример от такъв род служи това, което се случи през последните десетилетия с учението на Карл Маркс. В пресата, литературата и в речите на политическите личности, а също в книгите и статиите на известните философи и социолози постоянно се споменава Маркс и марксизъм. Създава се впечатление, че нито в политиката, нито в журналистиката не са прочели и половин от Марксовите работи, а социолозите и обществоведите са свикнали да се задоволяват с минимално знание за текстовете на Маркс. И в тези случай те явно чувстват себе си напълно уверени, докато никой от влиятелните в тази област хора не показва недоумение по повод техните съмнителни, невежи изказвания. Най-разпространеното заблуждение се явява идеята за така наречения “материализъм” на Маркс, съгласно който Маркс както се твърди смятал че главния мотив на човешката дейност е стремежът към материална изгода, към удобство, към благосъстояние, “обезпеченост” на своя живот и живота на своето семейство. Тази идея допълва твърдението, че Маркс не проявявал никакъв интерес към индивида и не разбирал духовните потребности: че неговия идеал бил сития и добре облечен “бездушен” човек. Едновременно Марксовата религия на критиката се отъждествява с отрицанието на всички духовни ценности (или духовността се обяснява от тези интерпретатори изключително като вяра в Бог). Изхождайки от представеното по-горе, социалистическия рай на Маркс е представен на нас като общество, в което милиони хора са подчинени на всесилната държавна бюрокрация; като общество на хора, които са отдали своята свобода в замяна на равенство; тези хора, които са удовлетворени в материален смисъл, но загубили своята индивидуалност и се превърнали в милиони робото подобни автомати, управлявани от малък, материално обезпечен елит. Следва да се отбележи веднага, че това представяне за Марксов “материализъм” е съвършено грешно. Целта на Маркс се състояла в духовната еманципация на човека, в освобождението му от неговата връзка с икономическата зависимост, във възстановяването на неговата личностна цялост, която е трябвало да му помогне да намери пътя към единение с природата и другите хора. Философията на Маркс на нерелигиозен език обозначавала нова радикална стъпка напред по пътя на пророческото месианство, чиято цел е пълното осъществяване на индивидуализма, тоест тази цел, която ръководила цялото западно обществено мислене във времето на Възраждането и Реформацията и до средата на XIX в. Това твърдение, вероятно, шокира много читатели. Но преди да преминем към доказателствата, аз искам да подчертая, в какво се състои иронията на историята: тя се състои в това, че обикновеното описание на Марксовите цели и неговите представяне за социализма като две капки вода съвпада с описанието на съвременното западно капиталистическо общество, където поведението на мнозинството хора е мотивирано от материална изгода, комфорт и нагласа за потребление. Ръста на потребителския апетит на тези общества е безграничен, той се сдържа само от чувството за безопасност и от стремеж да се избегне риска. Хората достигнали тук до тази степен на конформизъм, която в значителна степен изравняват индивидуалността. Те са се превърнали, както би казал Маркс, в безпомощна “човешка стока” на служба при силните и самостоятелни машини. Фактическата картина на капитализма в средата на XIX в. съвпада с тази карикатура на Марксовия социализъм, каквато я изобразяват неговите противници. Още удивително е това, че хората, обвиняващи Маркс в “материализъм”, критикуват социализма за “нереалистичност” в този смисъл, че той не признава материалната изгода за единствен стимул на човека към труда. Аз се опитах да докажа, че подобна трактовка на Маркс се явява погрешна: марксовата теория не съдържа твърдения, че главния мотив на човешката дейност служи материалната изгода; истинската цел на Маркс се състояла в освобождение от натиска на икономическата принуда с това, че той може – и това е главното – да се развива като човек (формирайки себе си като хармонична личност). Тоест главната грижа на Маркс – да освободи човешката личност, да помогне на човека да преодолее изгубената хармония с природата и другите хора; философията на Маркс – това е по-скоро духовен екзистенциализъм (изложен на светски език), и именно във вида на своята духовна същност той не съответства, а противостои на материалистичната практика и материалистичната философия на нашия век. Как това е станало възможно, че философията на Маркс се оказала изкривена до неузнаваемост, превърнала се в пълна своя противоположност? За това има няколко причини. Първата от тях – чисто невежество. Работата е в това, че материализмът не се изучава в университетите, не получавайки нито анализ, нито критика. Затова много, вероятно, предполагат, че им дава пълно право да говорят за това въобще, което…в главата. Всеки смята себе си за прав да съди за Маркс, не прочитайки дори един ред или най-малкото какъвто и да е минимум, необходим, да проникне в сложната система на неговите мисли и идеи. Между другото, една от главните работи на Маркс по проблема за отчуждението и еманципацията човека (Икономически-философски ръкописи от 1844 г.) до 1959 г. въобще не е била известна на англоезичната публика. Втората причина се състои в това, че съветските комунисти узурпирали марксизма и се опитали да убедят света, че те в своята теория и практика се явяват последователи на Маркс. И макар всичко в реалността да стои точно обратното, Запада се е съгласил с тяхната пропагандистки тези за съответствие със съветските теории и практики към идеите на Маркс. Но не само съветските комунисти са виновни за фалшификацията на Маркс. Мисълта за това, че Маркс защитавал идеите на икономическо-хедонистичния материализъм, разделя ли много антикомунисти и социалисти-реформисти. Причината за това не е трудно да се намери. Макар че теорията на Маркс представлява самата критика на капитализма, много негови защитници сами така силно са пропити от капиталистическия дух, че напълват логиката на разсъжденията на Маркс за икономическите и материалистическите възгледи, които съществуват в съвременния капитализъм. Съветските комунисти и социалисти-реформисти действително смятат себе си за врагове на капитализма; но сами те разбират комунизма (или социализма) именно в духа на капитализма. За тях социализма – това не е общество, коренно различно от капитализма (от гледна точка на подхода към проблема на човека), а по-скоро някаква форма на капитализма, в която връхната точка на социалната стълбица се оказва работната класа; за тях социализма – това е, според ироничното изражение на Енгелс, “съвременното общество, но без неговите недостатъци”. Аз наричам логически, рационални причини за изкривяванията на Маркс. Обаче съществуват още причини за ирационалния характер. За период от много години Съветския съюз се е смятал за абсолютно въплъщение на всяко зло, по тази причина неговите идеи носят отпечатък на дяволщина. Подобно на това както през 1917 г. думите “кайзер” и “хуни” станали въплъщение на световното зло (а всичко немско, включително музиката на Моцарт, попаднало в този дяволски кръг), днес това място заели съветските комунисти, и по тази причина никой не трябва да изучава тяхната доктрина обективно. За причина за такава ненавист обикновено се назовава терора от епохата на сталинизма. Обаче са сериозни основанията да се усъмним в искреността на подобни обяснения: наистина аналогичните терористични акции и безчовечността на французите в Алжир, Трухильо в Сан Доминго, Франко в Испания и т.н. не призовавали към живота на такъв морален остракизъм. По-нататък смяната на сталинската система на терора с хрущьовската реакционно-политическа държава малко се е отразило на отношенията със Запада… Всичко това ни дава основание да мислим, а не коренят ли се антисъветските настроения в морално-хуманистичните чувства, в усета за това, че система, която не знае частната собственост на средства за производството е непременно безчовечна и опасна. Трудно е да се каже, кой от горните фактори носи максимална отговорност за изкривяването на марксистката философия. Възможно е, в някакво време един – повече, друг – по-малко, а може да бъде и цялата тази съвкупност.


Тагове:   Маркс,   Фром,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zenfromm
Категория: Технологии
Прочетен: 32180
Постинги: 25
Коментари: 7
Гласове: 80
Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31