Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2009 23:44 - Типове характер:Пазарен характер
Автор: zenfromm Категория: Технологии   
Прочетен: 295 Коментари: 0 Гласове:
0



(г) Пазарна ориентация (към покупко-продажба) Пазарната ориентация изкристализира и се разви като господстваща едва в нашата епоха. За да разберем нейната природа, трябва да разгледаме икономическата функция на пазара в съвременното общество не само от гледна точка на аналогията с дадения тип характер, но и като основа и главно условие за нейното развитие при съвременния човек. Размяната на стоки е един от най-древните икономически механизми. Обаче традиционният местен пазар се различава коренно от пазара, който се разви в съвременния капитализъм. Търговията на местния пазар предлагаше на хората възможността да се срещат помежду си, за да си разменят предмети за потребление. Производителите на стоки и техните купувачи се познаваха, те бяха сравнително малки групи, а търсенето беше повече или по-малко известно, така че производителите можеха да произведат толкова, че да задоволят това търсене. Съвременният пазар, напротив, не само вече не е място за среща на производители и купувачи, но се характеризира с едно абстрактно и безлично търсене. Стоката се произвежда за този пазар, а не за известен кръг купувачи; решенията се вземат на основата на закона за търсенето и предлагането, който определя дали стоката може да се продаде и на каква цена. Потребителската стойност на стоката, например на чифт обувки, вече е без значение, защото, ако предлагането е по-голямо от търсенето, някои обувки ще бъдат осъдени на икономическа смърт, а това води спиране на тяхното производство. Всеки ден на този пазар е „ден на страшния съд”, що се отнася до разменната стойност на стоките. Читателят може да възрази, че това описание на пазара е твърде опростено. Производителят на стоки се опитва предварително да прецени търсенето и даже да установи монополен контрол върху него. Въпреки това регулативната функция на пазара беше и все още е господстваща по дял влияние върху формирането на социалния характер на средните градски класи, а чрез този социален характер и върху цялото общество. Пазарното понятие за стойност, господството на разменната над потребителската стойност доведе до формирането на едно сходно понятие за стойност и за хората, проявяващо се особено в тяхното отношение към самите себе си. Ориентацията на характера, за която човешката личност представлява стока, чиято ценност се определя от разменната и стойност, ще наричам пазарна ориентация. В наши дни пазарната ориентация бързо се разраства заедно с развитието на един нов пазар – „пазара на личности”, явление от последните десетилетия. Чиновници и продавачи, администратори и лекари, учени, юристи и художници, всички излизат на пазара. Разбира се, техният правен статут и икономическо положение са различни: едни от тях са свободни и изкарват прехраната си, като предлагат различни услуги или като изпълняват определени видове работа, други – ходят на определено работно място и получават заплати. Но материалното благополучие на всички в еднаква степен зависи или от онези, които се нуждаят от техните услуги, или от онези, при които (в чиито предприятия или фирми) работят. Принципът за оценяване е един и същ както на пазара за стоки, така и на пазара за личности: на единия за продан се предлагат стоки, на другия – личности. И в двата случая ценността им се проявява като разменна стойност, за която потребителската стойност е необходимо, но не достатъчно условие. Разбира се, нашата икономическа система не би могла да функционира успешно, ако хората не притежаваха отлични професионални умения, а бяха надарени само с приятни лични качества. Дори и най-добрият подход към болните, както и най-добре оборудваният офис на Парк Авеню не биха донесли успех на никой нюйоркски лекар, ако той не притежава необходимия минимум професионални знания и умения. Дори и най-привлекателната секретарка не би се задържала на работа, ако не притежава способността да пише квалифицирано на пишеща машина. Но ако се запитаме какъв е относителният дял на квалификацията и личностните качества като условия за успех, ще открием, че само в изключителни случаи успехът се дължи преди всичко на квалификацията, така също и на личните качества на като честност, благоприличие и откритост. Макар че съотношението между квалификацията и личните качества, от една страна, и „личността”, от друга, като предпоставки за успеха се променя, „личностният фактор” винаги играе решаваща роля. Успехът зависи в голяма степен от това, доколко добре даден човек ще успее да се продаде на пазара, а това на свой ред зависи от това, доколко той ще се окаже приветлив, елегантно облечен, ще изглежда ли „бодър”, „здрав”, „агресивен”, „надежден”, „амбициозен”. Нещо повече, от съществено значение е това, от какво семейство произлиза, в какви клубове членува, познава ли нужните хора. Търсеният тип личност в определена степен зависи от областта на съответната дейност. Борсовият посредник, продавачът, секретарката, железопътният работник, професорът в колежа, управителят на хотел – всички те сами по себе си представляват различни типове личности, но въпреки всичките им различия, всички те са длъжни да удовлетворят едно и също условие: за тях трябва да има търсене на пазара. Фактът, че за да постигнеш успех, не е достатъчно да притежаваш отлична квалификация и нужните технически средства за съответната задача, а трябва да си способен да „наложиш” своята личност чрез някакво превъзходство над другите, с което да съхраниш своята конкурентоспособност, създава в човека определено отношение към самия него. Ако, за да си изкара прехраната, човек може да разчита само на това, което знае и може да прави, то самоуважението му би било пропорционално на неговите лични способност, т.е. на неговата потребителска стойност. Но успехът в голяма степен зависи от умението му да продаде себе си, от това, доколко се самовъзприема като стока, а в този случай той е едновременно и продавач, и стока. Човекът вече не се интересува нито от живота си, нито от своето щастие, а само от това, как да не загуби своята продаваемост. Той изпитва сродни чувства на онези, които би могла да изпита например една чанта на щанда в магазина, ако тази чанта можеше да чувства и мисли. Всяка чанта би се постарала да изглежда колкото се може „по-привлекателна” и по-скъпа в сравнение със своите конкуренти, за да получи по-висока цена. Продадената по най-висока цена би ликувала, тъй като това би означавало, че е била „най-ценната”, а онази, която не се е продала, би се чувствала тъжна и би страдала, че е останала непродадена. Такава печална съдба би могла да постигне и чанта, която, въпреки че е прекрасна по своите външни и функционални качества, е излязла от мода. Подобно на чантите, човекът трябва да бъде на мода на пазара на личностите, а за да бъде на мода, той трябва да знае какъв тип личност се търси най-много. Това знание се преподава (предава по наследство) в целия образователен процес от детската градина до колежа, като семейството също допринася в това отношение. Но придобитото знание на тези ранни етапи ще се окаже недостатъчно, тъй като дава представа само за най-общите качества, които се търсят – приспособимост, амбициозност, възприемчивост към променящите се очаквания на другите хора. По-конкретни модели на поведение за постигане на успех младият човек получава от други източници. Илюстрираните списания, вестниците, кинопрегледите, рекламите представят разнообразни картини и разказват за живота на преуспели хора. Преуспелият делови мъж или кметът на града, чийто образ се мъдри на някаква шивашка реклама, е моделът за това, как човек трябва да изглежда и какъв трябва да бъде, ако иска да направи „големи пари” на съвременния пазар на личностите. Най-важното средство във формирането на желания тип личност за средно взетия човек е киното. Младите момичета се опитват да подражават във всичко, даже и да надминат на високоплатената звезда: в мимиката, в прическата, в жестовете, защото в тези неща те виждат многообещаващия път към успеха. Младите също се стараят да приличат на героите от екрана. Средно взетият човек практически няма никаква връзка в своя живот с живота на повечето преуспели хора, но отношението му към кинозвездите е съвсем друга работа. Разбира се, той не се среща и с тях в своя живот, но може непрекъснато да ги срещна на екрана, може да им пише писма, да получава от тях снимки с техен автограф. За разлика от онези времена, когато актьорът беше презирана личност в обществото, но въпреки това предаваше на хората висшия дух на големите поети, сега нашите филмови звезди не предават на хората велики идеи, защото тяхната функция е да служат като свързващо звено между средния човек и света на ”големите”. Даже ако този среден човек и не се надява да достигне същата висота на успеха и славата, той все пак се старае да се ориентира към тях, поради което те се превръщат в неговите светии и олицетворяват неговите норми на живот. Тъй като съвременният човек се усеща едновременно и като стока, и като продавач, неговото самоуважение зависи от условия, които той не може да контролира. Ако постига успех, той се осъзнава като достойна личност, ако не постига, то разглежда себе си като неудачник или дори като нищожество. При това степента на неувереност в себе си трудно може да бъде променена. Ако човек чувства, че ценността му зависи не преди всичко от човешките му качества, а от успеха на конкурентния пазар с неговата постоянно променяща се конюнктура, неговото самоуважение неизбежно ще се колебае и ще има нужда от непрекъснато потвърждаване от страна на други хора. Поради това този човек е принуден непрекъснато и неуморно да се бори за успех, като разглежда всяко препятствие по този път като сериозна заплаха за неговото чувство за самоуважение. А това, в случай на отрицателен резултат, води до чувство за безпомощност, несъстоятелност и малоценност. Ако ценността на човека се измерва с превратностите на пазара, то чувствата на хората за тяхното собствено достойнство и гордост ще се разрушат. Същността на този проблем не е само в самоуважението и самооценката, а и в самоотъждествяването, в усещането за собствена независимост. Както ще видим след малко, зрелите и продуктивни хора притежават чувство за самоотъждествяване, което се поражда в резултат на това, че те разбират, че човекът сам е източник на своите сили. Това самочувствие може да се предаде накратко с думите: „Аз съм това, което правя.” При пазарната ориентация човек разглежда своите сили и способности като стоки, които са отчуждени от него самия. Човекът и силите му вече не образуват едно единно цяло, защото силите не му принадлежат, тъй като за него вече има значение не процесът на самоосъществяване чрез тези сили, а изгодната им продажба. Сега неговите сили се отчуждават от него, откъсват се от него, превръщат се във вещ, предназначена за използване и оценка от страна на другите, а този процес разколебава чувството на човека за самоотъждествяване, както и неговото самоуважение – те зависят от броя роли, които на човека му се налага да играе – „Аз съм такъв, какъвто искате да ме виждате.” Ибсен в „Пер Гинт” е изразил това състояние по следния начин: Пер Гинт, опитвайки се да намери себе си, открива, че прилича на луковица, в която има много слоеве люспи, но няма сърцевина. Тъй като човекът не може да живее без самоотъждествяване, при пазарната ориентация той трябва да се самоутвърди, като се опира на мнението на другите за него, а не на собствените си сили. Неговият престиж, обществено положение, успех, фактът, че го познават като такъв и такъв – всичко това заменя неговото истинско чувство за самоотъждествяване. Това положение го прави изключително зависим от начина, по който другите гледат на него, и го кара да се старае да изпълнява ролята, която му е донесла вече успех. Ако аз и моите способности съществуваме поотделно, тогава, несъмнено моето „аз” ще се утвърждава на цената, на която го продавам. Отношението, което един човек има към другите, по нищо не се различава от отношението му към самия него. Той възприема другите хора, както и себе си, като стоки, а те и сами представят не самите себе си, а само онази част от себе си, от която пазарът на личностите се интересува. Разликите между хората се свеждат до проста количествена оценка на по-голямата или по-малката привлекателност, успешност и поради това, ценност. Този процес не се различава от онова, което става със стоките на пазара. И чифтът обувки, и една картина могат да бъдат изразени (или сведени до) чрез тяхната разменна стойност, цената, поради което няколко чифта обувки стават „равни” на една картина. По същия начин и разликите между хората се свеждат до общия критерий – тяхната пазарна цена. Тяхната уникалност не само, че нищо не струва, но практически е дори в тежест като баласт. Смисълът, който думата „особен” има в този контекст, е твърде двусмислен в това отношение. Вместо да обозначи най-големите постижения на човека – това, че постигнал максимално развитие на своята индивидуалност, то става синоним на чудатост, странност, подозрителност. Думата „равен” също променя своето съдържание. Идеята, че всички хора са създадени равни, внушава, че всички имат еднакво неотменно право да бъдат цел за самите себе си, а не средство. Днес обаче равенството се разбира като еквивалент на взаимозаменяемост, което всъщност унищожава самата индивидуалност на отделните човешки индивиди. Равенството, вместо да бъде условие за развитието на своеобразието на всеки човек, днес означава изчезване на индивидуалността, обезличаване на човека с пазарна ориентация. Равенството по-рано се свързваше с различието, а днес се превърна в синоним на „безразличието” – отсъствие на всякакви различия, пълна уравновиловка. Всъщност безразличието е онова, което характеризира отношенията на съвременния човек към другите и към самия себе си. Всичките тези обстоятелства по необходимост придават една особена украса на човешките взаимоотношения. Когато човешката индивидуалност се пренебрегва, отношенията между хората по необходимост стават повърхностни, незадълбочени, тъй като хората вече си взаимодействат не като личности, а като взаимозаменяеми стоки. Хората не са в състояние и не си позволяват да се отнасят един към друг като носещи в себе си нещо уникално, „особено”. Пазарът обаче сам по себе си създава един своеобразен вид другарство. Всеки човек, който бива включен в една или друга конкурентна битка, споделя същия стремеж към успех, който е характерен за другите конкуренти, тъй като всички се срещат при едни и същи условия на пазара (или поне така си мислят, че е). Всеки човек с пазарна ориентация може добре да си представи какво чувстват другите, тъй като всички те са в една и съща лодка: самотни, застрашени от неуспех, жадуващи мъничка усмивка на съдбата, безпощадни към никого, но и нечакащи от никого пощада. Повърхностният характер на човешките взаимоотношения кара много хора да носят в себе си илюзорната надежда, че могат да намерят нужната им дълбочина и сила на чувствата в любовта към даден индивид. Но любовта към себе си и към другия човек са неразделни; за всяка култура любовните отношения са само по-силното проявление на връзките и отношенията, които господстват в тази култура. Ето защо е много пагубна илюзията, че самотата, на която човекът с тази пазарна ориентация е осъден, може да се излекува просто с любов към този или към онзи човек. Пазарната ориентация определя не само чувствата, но и мисленето на човека. Мисловната дейност предполага умението да схващащ бързо нещата така, че да можеш да се справиш успешно с тях. Съществуващата образователна система е насочена да развива размишленията, съобразителността, разсъдъка, а не разума. За манипулативни цели, каквито са целите на мнозинството хора, е необходимо да се владеят най-повърхностни знания за нещата. Истината пък, която се разкрива само чрез задълбочено навлизане в същността на явленията, се превръща в едно остаряло понятие – при това става дума за истината не само в донаучния смисъл на „абсолютна” истина, която се поддържа без никаква връзка с емпиричните данни, но също така и за истината, която се постига от разума на човека чрез наблюдения и която е отворена за възможни изменения. Повечето тестове за оценяване на умствени способности (тъй наречените „тестове за интелигентност”) са съобразени с този начин на мислене, който отнема възможността на разума да достигне до истината. Те измерват не толкова способността за разумно мислене, за разбиране и осъзнаване, колкото способността за бързо душевно приспособяване към дадена ситуация, поради което най-адекватното им наименование би трябвало да бъде „тестове за душевна корекция”. За този вид мислене е доста по-съществено прилагането на категориите в сравнение и количествено измерване, отколкото задълбоченият анализ на даденото явление. Всички проблеми са еднакво „интересни”, така че не е особено важно да се разграничат по тяхната особена значимост. Самото познание се превръща в стока. И в този случай човекът се отчуждава от своята сила, от своите способности, а мисленето и знанието стават просто един инструмент за постигането на определен резултат. Психологията като познание на човека за самия себе си, която в традицията на западната мисъл се разглеждаше като необходимо условие за добродетелния и правилен начин на живот, за щастието на самия човек, днес се изроди в инструмент, който се използва за по-добра манипулация на другите и на себе си на пазара на научните идеи, в политическата пропаганда, в рекламата и т.н. Очевидно е, че този тип мислене оказва огромно влияние върху цялото ни образование. От началното училище до университета целта на обучението е в това, да се придобие колкото се може повече най-полезна за ориентиране в пазарната ситуация информация. Учещите са принудени да поглъщат толкова много информация, че изобщо не им остават време и сили, за да мислят. Не интересът към изучаваните предмети или към познанието и прозрението като такива, а увеличаването размера на разменната стойност, обезпечено чрез знания – това е главната подбуда днес за получаване на образование. В наши дни се наблюдава огромен ентусиазъм и подем в търсенето на образование, но едновременно с това е налице и едно скептично или пренебрежително отношение към прибързано приписваната непрактичност и безполезност на онова мислене, което е напълно посветено на търсене „само” на истината и което на пазара няма никаква разменна стойност. Макар че аз представих пазарната ориентация като една от непродуктивните ориентации, тя има няколко особености, които я отделят в самостоятелен вид. Рецептивната, скъперническата и експлоататорската ориентация имат една обща черта: всяка от тях, ако господства като форма на отношенията, които една конкретна личност има за себе си и с другите хора, представлява специфична за тази личност характеристика. (По-нататък в текста ще покажа, че не е необходимо тези четири типа ориентации да притежават само отрицателни качества, които описвах дотук.) Докато пазарната ориентация не развива нищо, което да е потенциално заложено в човека (освен ако не застъпим абсурдното твърдение, че „нищото” също е черта на човешкия характер), защото дълбоката и същност е такава, че тя не е насочена да развива някакъв специфичен вид човешки отношения, тъй като именно изключителната изменчивост на всички отношения е единствената постоянна черта на този тип ориентация. При нея човекът развива във всеки момент от времето тъкмо онези качества, които могат да бъдат продадени на пазара с най-голям успех. При пазарната ориентация няма някаква постоянно господстваща черта в характера на човека, при нея господства пустотата, която максимално бързо може да бъде запълнена с което и да е от желаните за дадения момент качества. Но това в истинския смисъл на думата не е черта, а представлява само една роля, която претендира да е качество, но именно тя бързо отстъпва мястото на друга роля, ако втората е по-желана. Например в даден момент почтеността се оказва желано качество на човека. Продавачите в определени сфери на търговията, трябва да създават впечатление, че са добросъвестни, че притежават спокойствие, съобразителност, почтеност, което е било характерно за много делови хора през XIX век. Днес съществува търсене на хора, които внушават доверие, доколкото изглеждат така, сякаш наистина притежават тези качества, а този тип хора продават на пазара на личностите своята способност да играят съответната роля, като няма значение и никой не се интересува от това, какво съответният човек крие зад тази роля. А и самият конкретен човек се интересува не от това, да е наистина истинолюбив и искрен, а само да прояви онези качества, които могат да го продават на пазара. Предпоставката за пазарната ориентация се явява пустотата, отсъствието на всякакви определени качества на личността, които не биха могли да претърпят изменение, защото всяка постоянна, устойчива черта на човешкия характер в един прекрасен ден може да влезе в сблъсък с изискванията на пазара. Разбира се, не всички роли могат да се приспособят към особеностите на характера на съответния човек, а тогава човекът трябва да се раздели с тях – разбира се, не с ролите, а със своите особености на характера. Човекът с пазарна ориентация трябва да бъде свободен, освободен от всякакви индивидуални особености. Всички описани дотук ориентации на характера, съвсем не са така откъснати една от друга, както това може да изглежда. Рецептивната ориентация може да преобладава в даден човек, но тя обикновено се съчетава с някоя друга или с всички други ориентации. Различните съчетания на тези ориентации ще бъдат разглеждани по-нататък, а сега бих искал да подчертая, че всички ориентации са част от човешките жизнени заложби. А това, коя от тях има господстваща роля, в голяма степен зависи от характерните особености на онази култура, в която живее конкретният индивид. Макар че един по-подробен анализ на взаимоотношенията между различните ориентации и обществените модели трябва да намери място в отделно изследване на много други проблеми на социалната психология, аз все пак бих искал тук да предложа една предварителна хипотеза за това, по какъв начин обществените условия определят господстващата роля на един от четирите типа непродуктивни ориентации. Трябва да отбележа, че важността на изследването на връзката между ориентациите на характера и обществената структура се състои не само във факта, че то ни помага да разберем някои от най-важните причини за формирането на човешкия характер, но и в това, че всичките тези ориентации – доколкото са общи за повечето членове на дадената култура или обществена група, представляват сами по себе си силни емоционални фактори, действието на които трябва да познаваме, за да разберем как функционира съответното общество. Имайки предвид съвременните представи за влиянието на културата върху личността, бих си позволил да твърдя, че отношението между взаимоотношенията между обществото и индивида не трябва да се разбира, че обществените институции и културните модели „влияят” на индивида. Взаимопроникването на двете страни е много по-дълбоко. Всеки „среден” човек се формира под въздействието на модела отношения между хората, а той, на свой ред, се предопределя от обществено-икономическите и политическите структури на обществото до такава степен, че по принцип от анализа на един индивид могат да се изведат правдиви заключения за цялостната структура на обществото, в което този индивид живее. Рецептивната ориентация се среща преди всичко в онези общества, в които правото на една група да експлоатира други е ясно и недвусмислено утвърдено със закон. Тъй като експлоатираните нямат нито сили, нито даже идеи за това, как да променят своето положение, те постепенно започват да разглеждат своите господари като хората, от които може да получат всичко необходимо за живота. Няма значение колко малко робът получава от своя господар, той усеща, че със своите сили би получил даже още по-малко, тъй като обществото му е внушило, че не е способен да организира живота си самостоятелно, уповавайки се на своя собствен разум и дейност. Що се отнася до съвременната американска култура, на пръв поглед изглежда, че в нея напълно отсъства такава рецептивната ориентация. Цялата ни култура, идеология и практика разрушават рецептивната ориентация и внушават, че всеки човек трябва да се грижи и да отговаря за самия себе си, да проявява инициативност, ако иска да постигне нещо. Обаче, макар че рецептивната ориентация не се насърчава, тя съвсем не е изчезнала. Потребността да се приспособява и да се харесва, за което вече говорихме, поражда чувството за безпомощност и представлява източник на едва доловимата рецептивност при съвременния човек. Това се проявява особено в отношението към „експертните” оценки и общественото мнение. Хората си мислят, че с каквото и да се заемат, винаги съществува някакъв експерт, който може да им каже, как стоят нещата и как трябва да действат, а именно – да го слушат във всичко и да следват неговите съвети. Съществуват такива „експерти”, съветници почти навсякъде – в науката, по въпросите на щастието, а писателите са експерти по изкуството да се живее, тъй като са автори на бестселъри. Тази скрита, но достатъчно разпространена форма на рецептивната ориентация приема гротескни в съвременния „фолклор”, особено в рекламите. Въпреки че всеки знае, че схемите „за бързо забогатяване от небето” не работят, мечтата за лесен живот не може да се изкорени. Тя се провява отчасти във връзка с използването на различните технически изобретения: леката кола, която не изисква смяна на детайлите, и писалката, която не изисква да се сменя перото, са само два от много примери за тази мечта. Но повече от всичко тя се проявява в различните рецепти за това, как да станеш щастлив. Ще приведа един характерен цитат: „Тази книга – твърди авторът – ви казва как да станете два пъти по-щастливи мъж и жена, отколкото някога сте били, как да бъдете добри, изпълнени с енергия, доверчиви, сръчни и безгрижни. От вас не се иска да следвате някаква тежка програма от психологически или физически упражнения, нещата са доста по-прости… Както е показано тук, пътят към обещаното благо може да ви се стори чудо, тъй като малцина от нас могат да си представят, че пътят към щастието е възможен без усилия… И все пак това е така, както ще видите.” Експлоататорската ориентация, чието мото е „Отнемам онова, което ми нужно”, води началото си от пиратите и феодалите и идва насам към магнатите – грабители от XIX век, които жестоко експлоатираха природните ресурси в условията на сурова конкуренция. „Отхвърлените” и „търсачите на приключения” – ако използваме терминологията на Макс Вебер, които обикаляха света в търсене на богатство, бяха тази категория хора, чиято цел беше да купуват по-евтино и да продават по-скъпо, безмилостно да се стремят към власт и материално състояние. Свободният пазар през XVIII и XIX век с неговите сурови условия на конкуренция създаде този тип хора. Нашето време неведнъж стана свидетел на това, как се възражда неприкритата експлоатация във формата на авторитарни системи, които ограбват природните и човешките източници не само своите собствени, но и в чуждите страни, завладени от насилие. Като се позоваваха на закона на природата, те провъзгласиха правото на силния, според което оцелява по-силният, любовта и почтеността се разглеждаха като признаци на слабост, а мисленето – като занимание на слабите и ненормалните. През XVIII и XIX век рамо до рамо с експлоататорската ориентация съществуваше и скъперническата. В сравнение с експлоататорската, този тип ориентация беше консервативен, заинтересован не толкова да ограбва безмилостно, колкото да съхранява обичайните финансови дейности, които се извършват законно и се основават на стремежа да се запази вече придобитото. Собствеността на човека стана символ на самия него, а нейната защита – върховната му ценност. Тази ориентация даваше на съответния човек голяма доза увереност и чувство за безопасност. Притежаването на някаква собственост и семейство се гарантираше от относително стабилните закони на XIX век, които бяха насочени към запазване на установения начин на живот и към някаква управляемост на неговите процеси. Пуританската етика с нейния главен принцип – трудът е пътят към успеха, който беше основата на добродетелта, поддържаше чувството за безопасност и даваше определен смисъл на живота, а също така и осигуряваше едно религиозно усещане за изпълнен дълг. Това съчетание от стабилен свят, стабилно състояние и стабилни нравствени принципи внушаваше на представителите на средната класа чувство за приобщеност, самоувереност и гордост. Пазарната ориентация възниква не през XVIII и XIX век, а в нашата епоха. Именно в наши дни опаковката, етикетът, марката – както на стоките, така и на хората, станаха главните неща. „Евангелието на труда” загуби своето влияние, тъй като главно стана „Евангелието на продажбата”. През феодалната епоха подвижността на хората в обществото беше изключително ограничена, поради което беше изключително ограничена и възможността отделната личност да преуспее чрез разгръщане на своите сили. В условията на пазарната конкуренция подвижността на хората в обществото значително нарасна, особено в Съединените щати. Ако даден човек „изпълняваше поетите от него задължения”, той можеше напълно да преуспее в своята кариера. Днес възможностите на отделния индивид да се издигне в обществото посредством собствените си усилия са значително намалели в сравнение с миналия период. Който иска днес да се издигне в някаква сфера, трябва да стане член на съответната голяма организация, в която ще се прояви неговото главно качество – способността му да играе очакваната роля. Обезличаването, пустотата, безсмислеността на живота, автоматизираността на индивида водят до едно нарастващо неудовлетворение и до потребността да се търсят по-адекватни начини на живот, а също така и норми, които биха могли да поведат човека към наистина човешките цели. Продуктивната ориентация, която сега ще разгледам, се отнася до този тип характер, за който растежът и развитието на всички потенциални способности на човека се явяват онази цел, на която са подчинени всичките му усилия.


Тагове:   характер,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zenfromm
Категория: Технологии
Прочетен: 32606
Постинги: 25
Коментари: 7
Гласове: 80
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930