Типове характер:Скъпернически характер (в) Скъперническа ориентация (към натрупване) Ако рецептивният и експлоататорският тип ориентации са еднакви в това, че са насочени към външен източник, от когото да получават нужното им за живота, то скъперническата ориентация в това отношение се различава коренно от тях. При хората с този тип характер всичко ново, което може да бъде почерпено отвън, буди чувство на недоверие. Тяхното чувство за сигурност се основава на натрупването и съхраняването на вече натрупаното, поради което всяко харчене се възприема като заплаха. Те сякаш се обграждат от външния свят със защитна стена, като главната им цел е да внесат колкото се може повече вътре в тази крепост и да изнесат от нея колкото се може по-малко. Скъперничеството им се отнася в равна степен и за парите, и за чувствата, и за мислите. Любовта за тях е вид притежание; те не дават любов, а се стараят да я получат, като завладеят своя „любим”. Хората със скъперническа ориентация много често проявяват особена преданост към хора и спомени. Тяхната сантименталност ги кара да гледат на миналото като на „златно време”, поради което се вкопчват за него и им доставя удоволствие да си припомнят редица минали чувства и преживявания. Те много знаят, но са безплодни и не способни за продуктивното мислене. Тези хора също така може да бъдат познати по своята мимика и жестикулация. Те са мълчаливи, имат стиснати устни, жестовете им свидетелстват за тяхната затвореност. Ако жестовете при хората с рецептивна ориентация са заоблени и приканващи, а онези при експлоататорския тип са агресивни и остри, то жестовете на човека със скъперническа ориентация са ъгловати и недодялани, сякаш искат да начертаят границата между тях и външния свят. Друг характерен елемент на тяхното поведение е педантичната им привързаност към подредеността. При човек с такъв тип ориентация на характера винаги съществува подреденост във вещите, мислите и чувствата, но, както и паметта му, и неговата точност е безплодна и скована. Той не понася, когато предметите не се намират на обичайното им място, и автоматично ги размества, за да постави всичко на старото му място. Външният свят винаги му се струва, че ще нахлуе през издигнатите укрепления, поради което неговата подреденост е всъщност опит да се избави от тази заплаха, като отблъсне и запази определеното разстояние по отношение на външния свят, така че да не му позволи неочаквано да навлезе през „границата”. Фанатичната чистоплътност е още едно проявление на потребността на този тип характер да се „очисти” от връзките с външния свят. Нещата, които не принадлежат на неговия собствен свят, се разглеждат като опасни и „нечисти”, поради което той постоянно си мие ръцете, като с това извършва нещо като религиозен ритуал на пречистване от контакта с „нечистите” хора или предмети. По отношение на предметите ориентираният към натрупване човек се стреми да ги постави не само на тяхното място, но и в тяхното време. Натрапчивата точност, която е също един от начините да се избегне заплахата от страна на външния свят, е друга характерна черта на хората с такава ориентация. Ако външният свят се преживява като заплаха за укрепената позиция, то логическата реакция на това е упорството. Постоянното „не” е почти автоматична защита срещу всяка неочаквана намеса: в страх, че ще бъде бутнат, човекът с такава ориентация се стреми да остане изпънат. Тези хора мислят, че техният запас от сили, енергия, умствени способности е предварително определено количество, което постепенно намалява и се изтощава и никога не се възстановява. Те не разбират, че живата субстанция притежава свойството да се самоизпълва и че действеността и използването на силите ги увеличава, докато застоят води до пълното им парализиране. За тях смъртта и разрушението са по-действителни, отколкото животът и растежът. Творческото действие е чудо, за което са слушали, но в което те не вярват. Най-висшите им ценности са редът и безопасността, а мотото им е „няма нищо ново под слънцето”. В отношенията с другите хора те възприемат близостта също като заплаха, поради това гарантират своята безопасност или като се отдалечат от дадения човек, или като го завладеят. Хората с този тип ориентация са склонни да бъдат подозрителни и притежават особено чувство за справедливост, което по същество може да бъде предадено със следните думи: „Моето си е мое, а твоето – твое.”