Ако преведем този разказ на съвременен език, то неговата същност е такава: ”Съществуването (включително и личността) се поддържа с постоянното изобретение на относителни решения и полезни компромиси”. Идеята за раждането и смъртта представлява сама по себе си относително решение, а изготвянето на портрета – нещо като сантиментален полезен компромис. Но там където става дума за действителни личности, всичко това отсъства, а въпроса на управителя бил: ”Къде е лицето? ”Обаку е бил дзенбудистки монах, затова не си губел времето и пробудил управителя от света на понятията на съновиденията само с едно възклицание: ”О, управителю!” Веднага последвал отговор: ”Да?! ”Ние виждаме, как личността тук цялостно изскача от палатата на анализата, абстракцията, концептуализацията. Ако това ни е ясно, то ние знаем, кое е това лице, къде е, кой е Аз-а. Ако лицето се отъждествява с прости действия, то това не е жива, а само интелектуална личност – не моето и нито твоето Аз. Веднъж един монах попитал Джошу Джушина (778 – 897): ”Какво е моето Аз? ”Джошу отговорил:”Ти дояде ли си сутрешната каша?” - “Да” - “Ако е така, измий си купичката”. Еда-действие, мпе-действие, но дзен се интересува от дамите деятели, тези, които ядат и мият; досега, докато екзистенциално, е опита не е уловена личност не трябва да се говори и за действие. Кой осъзнава действието? Кой ти съобщава този факт в съзнанието? Кой си ти самият, говорещ за него на себе си и на всички останали? ”Аз”, ”ти”, ”той”, ”тя”, ”то” – всички тези местоимения заместват нещо. Кое е това нещо? Друг монах попитал: ”Какво е моето Аз?” Джошу отговорил: ”Виждаш ли кипариса в двора?” Тук Джошу се интересува не от видението, а от виждащия. Ако Аз е ос на спиралата, ако Аз не може да бъде обективно и не може да бъде факт, то все едно е тук, и дзен ни казва как да го уловим с голи ръце и да покажем на наставника неуловимото, необективното и недостижимото. В това се състои разминаването в науката и в дзен. Трябва да напомня, че дзен не е против научния подход към реалността, той само иска да каже на сциентистите, че покрай техният подход има и друг – по правилен, гледащ навътре, по-реален и личностен. Те могат да го нарекат субективен, но това съвсем не е така. Личността, индивидът, Аз-а, егото – в тази лекция всички тези понятия се използват като синоними. Личността се явява морално-волева, индивидът противостои на всякакъв род групи, това е психологично, а Аз-а е едновременно морален и психологичен, получавайки при това религиозно значение. От гледна точка на дзен, опита на Аз-а е психологически уникален в това отношение, той е наситен с чувството на автономност, свобода, самопределение и накрая с творчество. Хокоджи попитал Башо До-ичи (починал 788г.): ”Кой е този, който стои сам без приятел сред хиляди вещи” дхарма16? Башо отговорил: ”Ще ти кажа, ако с една глътка изпиеш Западната Река”. потиснатост. Човекът е смачкан, а в резултат възникват всички разновидности на психическите нарушения. Индивидуацията представлява обективен термин за различаване на индивидуалността от индивидуализма. Там, където обособяването се превръща в отрицание на другото, там се появява стремежът за власт. Понякога той се явява напълно неконтролируем, но когато не е толкова силен или когато е повече или по- малко негативен, ние ставаме крайно възприемчиви към критиката. Такова съзнание ни насажда ужасно робство, напомнящо на “дрехата на философията” в Sartor Resartus на Карлайл. Това е философия на външното, където всеки се облича за другия, за да изглежда по друг начин, за разлика от това как изглежда всъщност. Там, където този процес отива далеч, оригиналността се губи, а човекът се превръща в някаква смешна маймуна. Когато тази страна на Аз-а се разраства и започва да преобладава, истинското Аз се отхвърля, потиска се и се довежда до нищо. Ние знаем, какво означава това потискане. Творческото несъзнателно не може да бъде потиснато от никой, то така или иначе се показва. Когато не може да се утвърди по естествен път, то преминава всички пречки – понякога по насилствен начин и понякога в патологична форма. Но и в двата случая Аз-а безнадеждно се разрушава. Опечален от всичко това, Буда създал учението за аната18, или не-его, за да пробуди у нас отново видимостта. Дзенбудизма не се удовлетворил напълно с предложения от Буда отрицателен способ за демонстрация на учението. Той представлява учение за самият утвърдителен и прав път, за да могат последователите на Буда да не блуждаят в търсене на реалността. Ще дам пример от “Риндзай Гиген”. Веднъж Риндзай (починал 867 г.) произнасял такава проповед: “Съществува истински човек без купища звание в разголената плът, който влиза и излиза през портата на вашето лице (т.е. през органите на чувствата). Който още не се е убедил в това, гледайте, гледайте!” Един монах излязъл напред и попитал: ”Кой е този истински човек без звание?” Риндзай слезнал от подиума, хванал монаха за гърлото и извикал: ”Говори! Говори!” Монахът се поколебал,тогава Риндзай го пуснал и казал:”Каква жалка отломка кал!”19 “Истински човек без звание” – това е термин на Риндзай за обозначение на Аз-а. Неговото учение е посветено на този Човек (нин, жен) или Личност. Той понякога го нарича “човекът Път” [донин или дао-жен]. Може да се каже, че той е бил първият наставник в историята на дзенбудистката мисъл в Китай, който настойчиво е утвърждавал присъствието на този Човек във всяка фаза на човешката жизнена дейност. Той неуморимо съветвал своите последователи по пътя на реализацията на Човека, или истинското Аз. Последното е като метафизическото Аз, противостоящо на психологическото и етическото Аз, което принадлежи на света на релативното. Човекът за Риндзай се определя като “нямащ звания” или “независим от”(му-йе, ву-ц) или “без дрехи”. Това трябва да насочи мислите ни към “метафизическото Аз”. Правейки тази предварителна забележка, ще приведа голяма част от “Разказите” на Риндзай, които са посветени на Човека, Личността или Аз-а, в които той изразително и обстойно говори за субекта и иска да ни помогне в разбирането на дзенбудистката концепция за Аз-а. Риндзай за Аз-а или “Този, който точно сега е пред нас, самотен, просветен и в пълно съзнание слуша този разговор за дхармата”. [Говорейки за троякото тяло на Буда, Риндзай продължавал:] Уверен, че всичко това са само сенки. Многоуважавани! В Човека (жен) трябва да разберете кой е играчът със всички тези сенки, източника на всеки Буда, убежището на всички търсени пътища, където и да е. Вниква в дхармата и изяснява нейното, а не вашето физическо тяло, не остатъка, не черният дроб, не бъбрека, но не и празното пространство. Кой е тогава този който разбира? Това е Този, който се намира точно пред вас в пълно съзнание. Неговият образ е неделим, той сияе в самота. Toва е този, който разбира как да говори за дхармата и как да вникне в нея. Ако вие сте в състояние да видите това, то по нищо не се отличавате от Буда и от патриархата. Никой не прекъсва този, който разбира това. Той е навсякъде, поне доколкото могат да видят очите ни. Само заради афективното заразяване се прекъсва интуицията. Реалността се разделя на части само от нашето въображение. Затова, в страданието на множество болести, ние се преселваме в троякия свят. За мен няма нищо по-дълбоко [от този, който разбира] и това е нещото посредством което всеки от нас може да се освободи. Търсещите пътища! Умът е безформен и прониква в десетте страни от света. С очите той се взира, с ушите се вслушва, с носа усеща мириса, с устните доказва, с ръцете хваща, с краката ходи. Търсещите пътища! Този, който точно сега пред вас сияе в самота и в пълно съзнание, вслушвайки се [в разговора за дхармата] – този Човек (жед) никъде не се бави. Той прониква във всичко, различава всичко, не можеш да промениш [това, което е]. В един миг той пронизва с мисълта си света на дхармата. Срещайки Буда, той говори като Буда, срещайки патриарх – говори, като патриарх, срещайки архат – говори, като архат,срещайки гладен дух – говори като гладен дух. Обръщайки се навсякъде, той странства из всички страни, обучава всички същества и всичко не се оказва отвън, нито дори в едно мигновение на мисълта си. Където и да отиде, той си остава чист, неопределим, неговият свят пронизва всичките десет страни на света и десет хиляди вещи принадлежат на една същност. Какво е истинското разбиране? Това си ти, който е във всичко: в обикновеното и в свещеното, в мръсното и в чистото, в земите на Буда, в кулата на Майтрей, в света на дхармата на Вайрочаните и където и да отидеш, ти самият се явяваш земята, подлежаща на [четири етапа на развитие]: преход към съществуване, продължение на съществуването, разрушение и изчезване. Буда, появявайки се на бял свят и преобърнал колелото на дхармата и е стигнал до нирвана [вместо завинаги да остане в света, както бихме очаквали ние, обикновените същества]. И все пак няма никакви признаци за това появяване и изчезване. Ако ние се опитаме да проследим целият процес от раждането до смъртта, ние никъде няма да намерим тези признаци. Преминавайки в света на дхармата на Неродения, той странства по всички земи. Встъпвайки в света на Лотоса, той вижда, че всички вещи се състоят от Пустота и нямат реалност. Единственото същество, човекът Дао (дао-жен), слуша сега моята реч за дхармата, опирайки се на нищо. Това е човекът-майка на всички Буда. Затова Буда е бил роден така, че да зависи от нищо. Когато това е ясно, Буда става недостижим. Когато някой получава такова видение, той е считан за човек разбиращ истината. Не виждащите му ученици са свързани с имената и фразите, и затова се спират пред преградата на такива имена, били те обичайни или мъдри. Когато са затруднени да видят Пътя, те не могат ясно да го видят. В дванадесет раздела от учението на Буда смисъла е само в думите и фразите [а не в реалността]. Не знаещите това ученици искат да извлекат смисъл от простите думи. Taка както всички те зависят от нещо, то самите ученици се оказват в хватката на причините, затова не могат да избегнат цикъла на раждането и смъртта и тройствения свят. Ако вие желаете да излезнете от цикъла на раждането и смъртта, появяването и изчезването, искате да сте свободни и да захвърлите оковите, трябва да признаете Човека, който сега слуша този разговор за дхармата. Той няма нито образ, нито форма, нито корен, нито стъбло. Това е този, който няма постоянно място, но е пълен с дейност. Той отговаря на всички ситуации и е деен, и все пак идва от никъде. Затова си струва да се опитате да го намерите, той вече е далече; колкото повече се доближавате, толкова по-силно той се отвръща от вас. Неговото име е “тайна”. Това е този, който слуша моята реч за дхармата пред всички тези търсещи пътища. Той не гори в огъня и не потъва във водата. Даже стъпвайки на тези три зли пътя в Нараку, той просто се разхожда из градината. Това е този, който никога няма да страда от думите на кармата, даже ако стъпи в царството на гладните души или животни. Защо това е така? Доколкото за него са неведоми условията, кои би трябвало да избегне. Ако вие обичате мъдростта и ненавиждате обобщеното, то вие сте обречени да тънете в океана на раждането и смъртта. Злите страсти се пораждат от ума, ако нямате ум, то подобни зли страсти могат ли да ви обладаят? Ако не ви пречат разграниченията и привързаността, то вие без усилие ще достигнете Пътя по всяко време. Докато се суетите заедно с вашите съседи и мислите ви се объркват, то вие сте обречени да се връщате в царството на раждането и смъртта, колкото и “безчислени кодове” да използвате, целейки да намерите Пътя. По-добре се върнете във вашия манастир и да седите мирно с кръстосани крака в залата за наблюдения. Тръгващите на път! Вие, слушалите преди моята реч за дхармата! Вие не сте четири елемента (вашето тяло). Вие сте това, което се използва за четири елемента. Ако сте способни да видите тази истина, то ще успеете да се освободите от появяването и изчезването. Доколкото на мен това ми е ясно, няма какво да отхвърлям. Наставникът веднъж произнесъл такава проповед: Тръгвайки на Път ти е нужна вяра в теб самия. Не я търсете отвън. Ако я търсите в себе си, то вас ще ви отвлекат несъществени обстоятелства и вие никога няма да различите истината от лъжата. Могат да кажат: ”Ето го Буда; Ето – патриарси”, но това са само словесни следи оставени от настоящата дхарма. Струва си пред вас да се появи човек, който ще изложи на показ думите или фразата в техния двойствен замисъл, и вие ще се смутите, тогава ще започнат да се появяват съмненията. Ако почувствате затруднение бягате до съседа и до приятелите, така изпитвате истината. Чувствате се напълно загубени. Великите мъже не трябва да губят времето си в спорове и в празни приказки за това кой е хазяйн и кой пришелец, кое е правилно и кое – не, какво е работа и какво – пари. Докато Аз се намирам тук, Аз не почитам нито монаси, нито миряни. Който и да дойде при мен, Аз зная откъде е посетителя. Колкото и да се прикрива, Аз зная, че той неизменно се опира на суми, намерения, букви, фрази, а всички те са само сън и мираж. Виждам само Човека, владеещ всички възможни ситуации. Именно той самия представлява съкровената тема за всички Буда. Състоянието на Буда не може да провъзгласи себе си за Буда. Не имащ зависимостта Човек – Път (дао-жен или донцш) владее своето състояние. Ако някой дойде и каже: ”Аз търся Буда”, Аз-а пристъпва към него в чисто състояние. Ще дойдат да попитат за бодхисатвата и аз ще отговоря със състояние на нравствена красота. Ще попитат за нирваната и аз ще отговоря със състояние на умиротворено спокойствие. Състоянията могат да се променят до безкрай, но Човекът си остава същия. Затова казват: ”То26 приема форми в съответствие с обстоятелствата, подобно на луната – променливо отразяваща се във водата”. Tук трябва кратко пояснение. Бог докато остава в себе си, със себе си и за себе си има абсолютна субективност, шунята. Струва си да дойде в движение и той вече се явява и творец, и света с безкрайно променливите състояния или обстоятелства. Изначалният Бог или Божество не се съхранява зад света в своята самота, той се намира в множество вещи. Човешкият разум е временен, затова ни кара да забравяме за времето и да поставяме Бога зад пределите на нашето време и пространство, и на причинния свят. Будистката терминология външно е много по- различна от християнската, но в дълбочина тези две направления се пресичат, или дори произлизат от един източник. Тръгвайки на Път, ви е нужно да се стремите към разбирането на истината, за да може безпрепятствено да ходите по целия свят, за да не ви лъжат безчовечните духове [т.е. хора, които се представят за дзен лидери]. Този, който не е обременен с нищо, който остава в бездействие е роден велик. В неговия живот няма нищо изключително. Струва си да се обърнете към външното и да започнете да търсите в съседните части на своето собствено тяло [което у вас вече го няма]. Правите грешка. Може да търсите даже Буда, но това не е повече от името. Познавате ли Този, който тръгва да търси? Патриарсите се появили в десетки страни в миналото, бъдещето и настоящето. Тяхната цел била да търсят дхармата. Всички, които търсят пътища, които преди да се заемат с изучаването на Пътя – също разисквали дхармата и нищо друго. Когато я намерят, тяхната задача е изпълнена. Продължават да я търсят, докато не я открият. Какво е дхармата? Това не е нищо по-различно от ума. Тя няма форма и прониква през десетки страни на света, нейната дейност е точно пред нас. Хората не вярват в това. Те търсят нейното име, нейното определение. Чудят се дали в тях не се съдържа дхармата на Буда. Толкова са далече от целта! Толкова, колкото е разстоянието от земята до небето. Застанете на пътя! Как мислите, за какво са моите проповеди? Те са за Ума, който е достъпен и обичаен за хората и мъдреците, доближава се до осквернението и до чистото, до земляните които се отделят от земята. Работата е там, че вие не сте обикновени,не сте и мъдри, не сте на земята, не сте и извън нея. Само вие прикрепяте имена за земното и неземното, за мъдрото и обикновеното. Но нито земното, нито неземното, нито мъдрото, нито обичайното не могат да бъдат прикрепени към този Човек (жен). Тръгнете на път! Tрябва да държите на тази истина и да я използвате. Не се прикрепяйте към имената. Истината се нарича тайнствена тема. Никой не може да измести великодушния от пътя. Където и да отиде, той е хазяин на самия себе си. Когато стои на място и в него самият всичко е на мястото си. Появи ли се дори малко съмнение злите духове завладяват ума. Появи ли се съмнение, демонът на раждането и смъртта започва да действа. Въздържайте ума си от възбудата, не желайте външното. Когато възникнат подобни обстоятелства позволете им да си отидат. Трябва само да вярвате в Този, който действа по всяко време. В начина му на използване няма нищо особено. Само една мисъл да се роди в ума ни и веднага се появява тройствения свят с всички негови обстоятелства, които се разпределят по шест в ролята на чувствата. Докато продължавате да действате в отговор на обстоятелствата – какво ви се иска? В един миг на мисли вие влизате в оскверненото и чистото. Където и да се намирате – навсякъде виждате пусти и празни имена.Тръгвайки на Път е трудно да бъдеш наистина верен на себе си! Дхармата на Буда е дълбока, тъмна и неизмерима, но когато я разбереш тя е толкова лека! По цял ден тълкувам на хората какво е дхармата, но учениците на обръщат внимание на моите речи. Хиляди пъти техните крака са стъпвали по нея! И все пак тя за тях си остава съвършено тъмна. [Дхармата] няма форма, но тя се явява на себе си в своята единност! Хората се опитват да си я обяснят с думи и имена. Губят половин век от своя живот, за да носят безжизнено тяло от една врата към друга. Носят го нагоре и надолу в своята страна, следвайки празните думите на наставниците си. Ямараджа, Властелина на Долния свят, разбира се, ще попита за всички протрити подметки. Многоуважавани! Когато ви говоря, че няма дхарма, че още я търсят навън, учениците ми не ме разбират. След това се обръщат към вътрешното и се заемат с търсене на смисъла. Седят скръстили крака срещу стената. Прилепете езика към небцето и стоят неподвижно. Те мислят, било и все още това е будистка традиция, която изповядвали патриарсите. Тук е голямата грешка. Ако приемете състоянието на неподвижната чистота за това, което ви е нужно, то над вас тогава властва сянката на Неведението. Древен наставник казва: ”Тъмната пропаст на покоя – ето от какво трябва да избягаш”. Това е същото за което говорих по-рано. Ако приемете за правилно “подвижността”, то тогава всички растения знаят какво е това. Нея не можеш да я наречеш Дао. Подвижна е природата на вятъра, неподвижна е природата на земята. Но и в двата случая, това не е тяхната собствена природа. Ако се опитваш да уловиш [Аз-а] в движение, той се оказва неподвижен; ако се опитвате да го уловите в неподвижно състояние, той продължава своето движение. Това напомня на риба, свободно плаваща през разбиващите се вълни. Многоуважавани, движението и не-движението са две страни на [Аз-а] когато се разглежда обективно, когато не е нищо друго освен самият Човек на Пътя (дао- жен), който не зависи от нищо и е свободен да използва [двете страни на реалността] – това е движението, това е не-движението... [Голяма част от учениците попадат в тези сили.] Но ако се намери човек, чиито мисли излизат зад пределите на обичайните образи30 и дойде при мен то аз ще действам с моето битие. Многоуважавани! Именно тук учениците трябва да употребят своята искреност, докато вървиш, тук не остава място дори за глътка въздух. Това напомня на мълния или искрата от камъка, удрящ по стоманата. [Един миг,] и всичко се е променило. Ако очите на ученика блуждаят, то всичко е загубено. Вие използвате ума си, но той вас ви калява,само да ви убегне мисълта и той вече е зад гърба ви. Но разбиращият знае, че той е точно пред него. Мили мои, вие носите чантичката с чашка и пълният с оборски тор съд, бягате от врата на врата, мислейки че ще намерите някъде Буда. Но Този, който в това време гледа – знаете ли кой е той? Най-подвижният, той няма корени, нито бягство. Опитвате се да го разберете, но той е неуловим; опитвате се да го преместите, но той не се разсипва, той е цялостен. Колкото по-настоятелно го гоните, той е толкова по-далеч от вас. А когато не го преследвате – той е точно пред вас. Не чувате гласа му, но той изпълва слуха ви. Нямащите вяра безцелно разпиляват живота си. Тръгващите на Път! В един миг на мисълта, той влиза в света на Лотоса, в земята на Освобождението, а земята на Висшите Сили, в земята на Чистотата. Той е в оскверненото и чистото, в обикновеното и мъдрото, в царството на животните и гладните демони. Където и да отиде, ние никога няма да намерим дори и следа от неговото раждане или смърт, колкото и да се стараем. В ръцете ни има само празни семена, подобни на цветята във въздуха. Те не струват нищо, че да се опитаме да ги разберем. Получаването и загубата, да и не - всички противоположности трябва веднага да бъдат захвърлени... Що се касае до пътя, по който се движа аз, горният монах, то съгласно с истината [разбираме] с положителен или отрицателен отговор. Леко и свободно влизам във всички ситуации, играчите действат така, че все едно аз не съм въвлечен в нищо. Колкото и да се мени света около мен и обкръжението ми, това не се касае до мен. Ако някой дойде при мен с мисълта да получи нещо, то аз просто излизам, за да го погледна. Той няма да ме познае. Аз обличам различни дрехи, а учениците започват да тълкуват, безсмислено уловените от мен думи и разсъждения. Те нямат умението да различават! Захващат се за моите дрехи и започват да подбират цвета им: син, жълт, червен, бял. Когато сваля дрехите и вляза в състоянието на пълната пустота, те се отдръпват и се губят. Диво се въртят около мен и си повтарят, че нямам дрехи. Тогава им казвам: “Ще познаете ли Човека, носещ всякаква дреха?” Тогава те се обръщат към мен и ме познават [в тази форма]! Многоуважавани! Пазете се от това да нахвърляте дрехи върху реалността. Дрехите не определят себе си. Хората обличат различни одежди – одежди на чистотата, одежда на не-роденият, одежда на просветлението, одежди на патриарси, одежди на Буда. Мили мои, всичко това са само звуци, думи, които не са по-добри от тези одежди, които сменяме от време на време. Движението започва с живота, диханието минава през зъбите и се появяват различни звуци. Ако са членоразделни, то езика е осмислен. Така се доближаваме до разбирането, че самите звуци са несъществени. Драги мои, ние мислим и чувстваме всичко не с помощта на звуците и думите, а посредством изменението на модуса на съзнанието, всичко останало са дрехи и одежди, които обличаме. Не приемайте по погрешка човешките дрехи за реалност. Ако не захвърлите този поглед над нещата, то даже и да преминете хиляди премеждия, вие ще си останете специалист по дрехите. Ще блуждаете по света и ще въртите колелото на раждането и смъртта. Това не прилича на живот в бездействие. Един древен наставник е казал: “Срещам /го/ и не мога да [го] позная, беседвам [с него] и все така името [му] ми е непознато.” В наши дни учениците не са способни да [достигнат реалността], доколкото тяхното разбиране не излиза зад границите на имената и думите. Те записват думи оживяващи от ума на наставниците и учителите си в своите скъпи тетрадки, а после три даже и пет пъти ги нагъват и слагат в чантата. Пазят ги от любопитството на хората около тях. И по най-почтен начин учат и следват думите на наставниците си, считайки ги за въплъщение на дълбоката [дхарма]. Що за глупости! Какъв сок искат да получат от изсъхналите им изнемощели кости?! А и те нищо не правят, нито хубаво, нито лошо. От един ръкопис преминават към друг, и накрая, след дълги умувания и пресмятания, събират няколко фрази, [които стават за тяхната цел]. Те приличат на човека, който глътнал топка боклук, оригнал се и след това го предал на следващия. Подобно на клюкарки предават слуховете от уста на уста. В това няма никакъв смисъл, безсмислен е и целият им живот. Понякога казват: “Ние сме скромни монаси”, а когато ги питат за учението на Буда, те мълчат и нищо не казват. Очите им са насочени към тъмнината. Драги мой! Защо търсите ту тук, ту там? Крайният резултат е само един- износени обувки. [С такива погрешно насочени усилия] няма да успеете да уловите нито един Буда. Няма Дао, което да е достижимо с [такива напразни старания]. Няма дхарма, която може да се осъществи с [празно напипване]. Докато търсите навън неделимата форма на Буда с тридесет и два признака на велико мъжество, то никога няма да узнаете, че той изобщо не прилича на вас. Ако искате да знаете, какъв е вашият изначален ум, ще ви кажа, че той не е нещо съединено и не е нещо разделено. Многоуважавани, истината на Буда няма образ, истинското Дао [или бодхи] няма субстанция, истинската дхарма няма форма. Всички тези три се сливат в [Реалност]. Ако не стигнете до разбирането на ума, то вие сте обречени на неизвестната съдба на кармичното съзнание.