Фройд разглеждал проблема за отношението на религията и психоанализата в една от своите най-дълбоки и блестящи работи – “Бъдещето на една илюзия”. Юнг първи от психоаналитиците разбра, че митовете и религиозните идеи се явяват израз на дълбоки прозрения, обсъждал е същия въпрос в лекции от 1937, публикувани под името “Психология и религия”. Ще се опитам накратко да представя техните позиции. В този случай аз ще ги обознача във вид на три цели: 1. Първата обрисува състоянието на проблемите и показва отправната точка на моите разсъждения. 2. Поднесеното преди изложение изяснява няколко фундаментални понятия, използвани от Фройд и Юнг. 3. Да оспори широко разпространеното мнение, че Фройд е “против” религията, а Юнг е “за” нея – това ще ни позволи да видим лъжливостта на такива свръхопростявания и да обсъдим двусмисленостите, заключени в думите “религия” и “психоанализа”. Каква е позицията на Фройд по отношение на религията в “Бъдещето на една илюзия”? Според Фройд, религията възниква от безпомощността на човека пред противостоящите сили на природата и вътрешните инстинктивни сили. Религията се появява в ранна степен на развитие на човечеството, когато човекът още не може да използва разума си, за да се справи с тези вътрешни и външни сили, и длъжен да ги потиска или управлява чрез тях, прибягвайки до помощта на “контраафектите” и други емоции, чиято функция е в потискането и контрола над тях, с които разума не се справя. В този случай човекът създава това, което Фройд нарича “илюзия”; материала е взет от индивидуалния детски опит на човека. Усещайки опасни, неуправляеми и непонятни сили вътре и извън себе си, човекът си припомня своя детски опит и се връща към времето, когато е чувствал, че се намира под защитата на бащата, притежаващ висша мъдрост и сила, и може да си извоюва неговата любов и защита, подчинявайки се на забележките и стараейки се да не наруши забраните. По такъв начин религията, съгласно Фройд – е повторение на детския опит. Човек се защитава от заплашващите го сили точно както в детството; той се учи да се справя със собствената си уязвимост, разчитайки на бащата, възхищавайки му се и страхувайки се от него. Фройд сравнява религията с натрапливите детски неврози. За него религията – това е колективна невроза, причинена от обстоятелства, сходни с тези, които причиняват детската невроза. Анализирайки психологическите корени на религията, Фройд се опитва да покаже, защо хората са формулирали идеята за бога. Но работата му не се ограничава с изясняването на тези психологически корени: Фройд доказва, че теистичната концепция е илюзия, основана на желанията на човека . Фройд не се ограничава и от доказателствата за илюзорността на религията. Той говори, че религията е опасна, защото освещава глупавите човешки устои, с които тя е била свързана по протежение на цялата си история; по-нататък, приучвайки хората на вяра в илюзии и налагайки забрана на критическото мислене, религията е отговорна за изчерпване на умствените способности . Това обвинение, като първо, вече се е предявявало пред църквата от мислителите на Просвещението. Но при Фройд това звучи по-силно. В своята аналитична работа той може да покаже, че забраната на критическото мислене по отношение на един-единствен обект води до обедняване на критическата способност на човека в други сфери на мисленето и, следователно, затруднява употребата на разума като цяло. Третото възражение на Фройд се състои в това, че религията – е нестабилна основа за морала. Ако правилността на етическите норми се определя от това, че това е основата на божиите заповеди, то бъдещето на етиката се оказва зависимо в своето съществуване от вярата в бога. И доколко, според Фройд, религиозната вяра се намира на границата на изчезването, продължаващия съюз на религията и етиката води към разрушение на нашите морални ценности. Религията, според Фройд, заплашва именно идеалите и ценностите. Но на нас не ни е нужно специално да се занимаваме с изнасяне на следствието от Фройдовската критика на религията. Фройд сам подробно я е разяснил, какви са нормите и идеалите, в които той вярва: те са – братска любов (Menschenliebe), истина и свобода. Разум и свобода, съгласно Фройд, са взаимосвързани. Ако човек отхвърли илюзията за бащинския бог, ако той осъзнава своята самота: своята незначителност във Вселената, тогава той се превръща подобно на дете, напускащо бащината къща. Но задачата на човешкото развитие е точно преодоляването на инфантилната привързаност. Човекът трябва да се научи да си има работа с реалността. Ако той знае, че не може да се осланя на нищо, освен на своите сили, тогава ще се научи и правилно да ги използва. Само свободния човек е човек, освобождавайки се от властта на авторитета, властта, която едновременно заплашва и защитава – може правилно да използва разума и да разбира света и своята роля в него обективно, без да изпада в илюзии; той също е способен да развие и използва присъщите му възможности. Само когато растем и преставаме да бъдем деца, страхливи и зависими от авторитета, можем да се осмелим да мислим самостоятелно; но е вярно и обратното: само ако се осмелим да мислим, ние ще се освободим от господството на авторитета. В този контекст е важно да се отбележи, че, съгласно Фройд, чувството за безпомощност е противоположно на религиозното чувство. Имайки предвид, че много теолози – както по-нататък ще видим – отчасти и Юнг – смятат чувствата за зависимост и безпомощност за ядро на религиозния опит, твърдението на Фройд е много значимо, то е характерно – макар и да присъства неявно – за неговата собствена концепция за религиозен опит е като опит за независимост и увереност на човека в собствените си сили. Ще покажа по-нататък, че това отклонение образува един от централните проблеми в психологията на религията. Обръщайки се сега към Юнг, ще видим, че неговия възглед за религията е почти противоположен от този на Фройд. Юнг започва с обсъждане на общите прниципи на своя подход. В същото време докато Фройд, макар и да не е професионален философ, подхожда, подобно на Уилям Джеймс , Дюи и Макмер към проблема с психологически и философски гледни точки. Юнг утвърждава в началото на своята книга: “Ограничавам се от наблюдението на явленията и се въздържам от каквото и да е прилагане на метафизични или философски съображения” . След това той обяснява, по какъв начин, бъдещите психолози, биха могли да анализират религията, без прибягват към философски съображения. Той нарича своята позиция “феноменологична, тоест заета с произшествия, събития, преживявания, с една дума – факти. Неговата истина се явява факта, а не съждението. Например, обсъждайки мотива за непорочното зачатие, психологията се интересува само от това, че такава идея съществува, но не от въпроси, истина ли е или е лъжа в някакъе друг смисъл. Това е психологическа истина просто защото съществува. Психологическото съществуване е субективно, ако идеята я има само в един индивид, и обективно, ако тя е приета от обществото, посредством consensus gentium” , . Преди да пристъпим към изложението на възгледите на Юнг за религията е необходимо, очевидно, критически да оценим тези методологически предпоставки. Позицията на Юнг по въпроса за истината предизвиква съмнения. Той утвърждава, че “истината е факт, а не съждение”, че “слона е истински, защото съществува” , но забравя, че истината винаги по необходимост принадлежи на съждението, а не на явлението, което ние възприемаме с помощта на чувствата и обозначаваме със словесни символи. Юнг утвърждава, че идеята е “психологическа истина, понеже съществува”. Но идеята “съществува” независимо от това, явява ли се тя заблуда или съответства на факта. Съществуването на идеята още не означава, че тя е “истинска”. Практикуващият психиатър дори не може да работи, без да взима под внимание истинността на идеите, тоест нейното отношение към явленията, които тя се стреми да изобрази. Иначе той не може да оценява халюцинациите или параноидните системи на идеите. Но подхода на Юнг е неприемлив не само от гледна точка на психиатрията: това е проповед за релативизма, който, въпреки че на повърхността е по-дружелюбен към религията, отколкото възгледа на Фройд, по своя дух е фундаментално противоположен на такива религии като юдаизма, християнството и будизма. За тези религии търсенето на истината се явява една от главните добродетели и отговорности на човека, те настояват на това, че техните учения, получени от откровение или от силата на разума, се подчиняват на критерия за истинност. Юнг, разбира се, вижда трудността в своята позиция, но, за съжаление, метода, по който той ги разрешава, също се