Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02.2009 13:55 - Фройд и Юнг 2 част
Автор: zenfromm Категория: Технологии   
Прочетен: 417 Коментари: 0 Гласове:
0



оказва негоден. Юнг различава “субективното” и “обективното” съществуване, независимо от ненадеждността на подобни термини. Той, очевидно, има предвид, че обективното се явява по-правилно и истинно, отколкото субективното. Неговия критерии за различаване на субективното и обективното се състои в следното: има ли идея само в един индивид, или тя разделя обществото? Но нима ние не сме свидетели на folie a millions, безумията на големи групи хора в нашия век? Нима не сме видели, че милиони, движени от ирационални страсти, могат да вярват в идеи, които носят не по-малко халюцинаторен и ирационален характер, отколкото идеите на един-единствен индивид? Какъв е тогава смисъла да се говори, че те са “обективни”? По същността си, този критерии за различаване на субективното и обективното – са същия релативизъм, за който ставаше дума по-горе. По-точно, това е социологически релативизъм, който смята приемането на идеята от обществото е за критерии за нейната значимост, истинност или обективност . След обсъждането на методологическите предпоставки, Юнг излага своите възгледи за централния проблем: какво е религия? Каква е природата на религиозния опит? Неговото определение е подобно на определенията на теолозите. Накратко може да се формулира така: същността на религиозния опит – е в подчинението на висши сили. Впрочем, по-добре направо да цитираме Юнг. Той утвърждава, че религията – “това е внимателно, пълно наблюдение на това, което Рудолф Ото успешно е нарекъл numinosum, тоест динамично съществуване или действие, непричинено от произволен акт на волята. Обратно, то захваща човешкия субект и го контролира; последния винаги е по-скоро жертва, отколкото творец” . Определяйки религиозния опит като завзет от външна сила, Юнг по-нататък интерпретира понятието за безсъзнателно като религиозно понятие. Според него, безсъзнателното не може да бъде просто част от индивидуалното съзнание, но се явява неконтролируемо, отделяща се в нашата съзнателна сила. “Факта, че възприемате гласа [на безсъзнателното] в съня, нищо не доказва, вие можете да слушате гласове и на улицата, но все пак не ги приписвате на себе си”. Има само едно условие, при което бихте могли по нормален начин да назовете своя глас, а именно тогава, когато предполагате, че вашата съзнателна личност се явява част от цялото или около него, заключени в огромен кръг. Дребният банков чиновник, запознаващ друг с града си, показва банка и казва: “А това е моята банка”. В дадения случай той ползва същата привилегия” , . Оттук и религиозната догма, и съня – са в еднаква степен религиозни феномени, все пак те са същността на изразяването на обхванатостта от външна сила. Няма нужда да казваме, че по тази логика очевидния религиозен феномен следва да бъде наречен и безумие . И така, вярно ли е, че Фройд е враг, а Юнг – приятел на религията? Краткото сравнение на техните възгледи показва, че това предположение се оказва грешно опростяване на същността на въпроса. Фройд смята, че целта на човешкото развитие – е в достигането на такива идеали като познание (разум, истина, логос), братска любов, в облекчение на страданието, в намирането на независимост и отговорност. Тези идеали са етическото ядро на всички велики религии, на които са основани източната и западната култура – ученията на Конфуций, Лао-Дзъ, Буда, пророците и Исус. И макар че има някои различия в последователността на акцентите, - например, Буда подчертава значимостта на облекчението на страданието, пророците - значимостта на знанието и справедливостта, Исус - братската любов, прекрасно е до каква степен тези религиозни учители са съгласни един с друг по отношението на целите на човешкото развитие и норми, по които човек трябва да се ръководи. Фройд защитава етическото ядро на религията и критикува нейните теистични и свръхестествени страни, които пречат, от негова гледна точка, на пълната реализация на етическите цели. Той пояснява, че макар и теистичните и свръхестествените понятия да са били някога необходими и прогресивни, сега те се явяват, всъщност, преграда за човешкото развитие. По тази причина мнението за това, че Фройд, както се твърди е “против” религията, води до заблуждение, докато не определим точно, каква конкретна религия или какви аспекти на религията той критикува и какво точно защитава. Според Юнг, за религиозния опит е характерен особен вид емоция: подчинението на висша сила, прави ли тази висша сила “бог” или – несъзнателно. Няма съмнение, за определения тип религиозен опит това действително е характерно: така, в християнската религия тази емоция съставя ядрото на учението на Лутер и Калвин; обаче за другия тип религиозен опит, представен, например в будизма, това не е характерно. Релативизма на Юнг по въпроса за истината е противоположен от гледна точка на будизма, юдаизма и християнството, за които търсенето на истината е отговорност на човека и необходим постулат. Ироничния въпрос на Пилат “Какво е истина?” се явява символ на антирелигиозният подход не само от гледна точка на християнството, но също от гледна точка на другите велики религии. Обобщавайки същността на възгледите на Фройд и Юнг, може да се каже, че Фройд критикува религията в името на етиката – подход, който също може да се нарече “религиозен”; Юнг свежда религията до психологическия феномен, едновременно разбиращ несъзнателното до нивото на религиозния феномен .


Тагове:   Фройд,   Юнг,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zenfromm
Категория: Технологии
Прочетен: 32343
Постинги: 25
Коментари: 7
Гласове: 80
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930