Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02.2009 14:17 - Понятието Аз в дзенбудизма (Трета глава на Психоанализа и дзен будизъм)
Автор: zenfromm Категория: Технологии   
Прочетен: 302 Коментари: 0 Гласове:
0



Подхода на дзен будизма може да се определи като донаучен (понякога и антинаучен) в смисъл такъв, че дзен се движи в направление, напълно противоположно на науката. Това не означава, че дзен се противопоставя на науката, но за разбирането на дзен трябва да се заеме позиция, която е била пренебрегвана от сциентистите, и даже игнорирана като “антинаучна”. Науките се явяват еднообразно центробежни, екстравертни, гледащи “обективно” на предмета, който е откъснат от цялото за изследване. По този начин те заемат позиция, съгласно която предмета винаги е дистанциран от учения. Те никога не се стремят към самоотъждествяване с обекта на своето изследване. Дори, когато се вглеждат дълбоко в себе си с цел самоизследване, вътрешното се проектира навън. Така те стават чужди на самите себе си. Страхуват се да станат “субективни”. Струва си да запомним, че докато гледаме отстрани, си оставаме странични, поради това никога няма да знаем предмета такъв какъвто е. Всичките ни знания са знания за нещо, а това означава, че не знаем, каква е нашата реална същност. Сциентистите могат да искат достижения на Аз-а, но никога нямат сили да се приближат до него. Разбира се могат много да говорят за него, но това е всичко което те могат. Затова за достижението на истинското знание за Аз-а според дзен, трябват радикални промени на това направление в науката. Казват, че предмета за изучаване на човешкият род е самият човек. В такъв случай човека трябва да се възприема като Аз, тъй като предмета е собственото човешко в него, а не животното лишено от съзнание. Страхувам се, че мъжете и жените, които не се стремят към опознаването на Аз-а, трябва наново да преминат през цикъла от раждането до смъртта. ”Да познаеш себе си” - означава да опознаеш своето Аз. Научното познание за Аз-а не се явява реално познание до времето в което Аз не стане обективно. Научната тенденция за познанието трябва да се обърне: „Аз” трябва да се разглежда отвътре, а не отвън. Това означава, че Аз-а трябва да познава себе си, неизлизайки от собствените предели. Може да попитат: ”А как това е възможно? Познанието винаги предполага дихотомия за познаващия и познавания обект”. Отговарям: “Самопознанието е възможно само там, където произхожда отъждествяването на субекта и обекта, т.е. там където научното изследване отива към своя край, където са оставени всички експериментални прибори, където осъзнаваме и признаваме пред себе си, че не можем да изследваме по-нататък без да излезнем от собствените си предели, извършвайки чудесен скок в царството на абсолютната субективност”. Аз-а пребивава в царството на абсолютната субективност. “Пребивава” не е съвсем точен израз доколкото то предава само статическият аспект на Аз-а. Той винаги е в движение или в установяване, едновременно е нула (оказва статичното състояние) и безкрайност (оказващо на непрестанното движение). Аз-а е динамичен. Аз-а може да се сравни с кръг, който няма окръжност. Това е сливане с безкачествената пустота на битието (шунята). Но това, също така е центърът на този кръг, който може да бъде видян навсякъде и никъде. Аз-а е точката на абсолютната субективност, придаваща смисъл на неподвижността и покоя. Но тази точка може да се премести където иска, може да заеме безкрайно многообразие от места, а в действителност това вече не е точка. Такова, явно невъзможно за науката чудо има място, когато научната перспектива се е преобърнала и ние сме се насочили към дзен. Той е изпълнителят на тази невъзможност. Движейки се от нулата към безкрая и от безкрая към нулата, Аз-а по никакъв начин не се явява обект на научни изследвания. В бъдеще абсолютна субективност, Аз-а отхвърля всички опити да му бъде приписано обективно определяемо местоположение. Той е толкова неуловим и неопределен, че ние не можем да направим никакви експерименти, независимо от това дали са научни или не. Не го разбираме с никакви обективно построени връзки, дори при наличието на всевъзможни научни таланти, доколкото по своята природа те се отнасят към тези неща, с които работи науката. При съответстващият подход Аз-а открива себе си без обективността. Аз-а бил изпратен по-високо по последната книга на Ружмон, в която той нарича “личността” и “машината” две основополагащи понятия, които характеризират западният модел за търсене на реалността. ”Личността”, според Ружмон, първоначално била юридически термин в Рим. Когато християнството започнало да разглежда въпроса за Троицата, схоластиците използвали термина теологически, което се забелязва по термини, като “ божествен лик” и “човешка личност”, които хармонично се съединяват в Христос. Днес този термин има ред “морално-психологически значения, които предполагат целия исторически контекст. Проблема на личността в крайна сметка се свежда до проблема на Аз-а. Личността, според Ружмон, е дуалистична, в нея винаги е заключен някакъв конфликт. Напрежението, конфликта и противоречието съставят същността на личността, а оттук следва, че чувствата, страха и неопределеността тайно съпровождават личността във всяка нейна дейност. Бихме могли даже да кажем, че това чувство подтиква личността да извършва неуравновесени, страстни и насилствени действия. За Изтока всички човешки деяния са породени от чувството, а не от диалектическите затруднения. Отначало е психологията, след това логиката и анализа. Съгласно Ружмон, дуализма се корени в самата природа на личността, а неговото преодоляване за хората на Запада е невъзможно докато се придържат до историческо-биологическите традиции за Богочовека и Човекобога. Хората на Запада, в своето несъзнание са лишени от покой и странстват в пространството и времето. Те са екстравертни, а не интровертни. Вместо да гледат отвътре, да овладеят природата на личността, те се опитват обективно да помирят дуалистичните конфликти в интелектуален план. А по повод това, кое се касае до самата личност, моля да ми позволите да цитирам Ружмон: “Личността е призив и отговор, това не е факт, не е обект, но действието и пълният анализ на фактите и обектите никога няма да даде на неопровержимото доказателства за съществуването на личността”. “Личността никога няма място тук или там, тя е в действие, в напрежение, в стремителен порив, в равновесие, за което можем да придобием представа чрез музиката на Бах”. Всичко това звучи прекрасно. Личността е действително такава, каквато я описва Ружмон, това описание съответства на това, което будистите биха казали за отмяната, ”намиращите се на пътя към разтварянето”. Но махаянистите биха попитали за автора на приведените по-горе изречения: “Какъв си ти, който произнасяш всички тези повече от прекрасни думи, от концептуална гледна точка? Бихме искали да поразсъждаваме за тебе, лично, конкретно и екзистенциално. Когато казваш: “Докато аз живея, живея с противоречието” – кой тук е Аз? Когато ни казваш, че фундаменталната антиномия на личността е длъжна да бъде приета по вяра, искаме да попитаме, кой приема нещо на вяра? Кой изпитва тази вяра? Зад вярата, опита, конфликта и концептуализацията трябва да има жив човек, който да извърши всичко това”. Ето един разказ за монах дзенбудист, който конкретно е посочил с пръст на личността и дал на питащия възможност да я види. Този монах бил по-нататък известен под името Обаку Ки-ун (починал в 850г.). Той бил един от великите наставници дзен в епохата Тан. Веднъж управителя на една област навестил манастира. Настоятеля го развел по времето за посетители, да разгледа постройките. Когато влезнали в стаята, където висели портретите на следващите един след друг настоятели на манастира, управителя показал единият от тях и попитал: ”Кой е това?”, отговорът бил “Последният управител”. Последвал друг въпрос: ”Това е портрета му, а лицето къде е?”, на този въпрос настоятеля не можел да отговори. Управителя настоявал да получи отговор и настоятеля изпаднал в отчаяние, понеже никой от монасите не можел да удовлетвори любопитството на управителя. Накрая той си спомнил за странен монах, който неотдавна се оказал в манастира и си губел времето като почиства двора. Той си помислил, че този странник, който приличал на дзен монах може да отговори на управителя. Повикали го и го представили на управителя. Той се обърнал с уважение към монаха: ”Многоуважаван господине, тези господа, за голямо съжаление, не могат да отговорят на моя въпрос. Ще бъдете ли така любезен да се опитате Вие да отговорите на него?” Монахът попитал: ”Какъв е въпросът Ви?” Управителя му разказал всичко, което се случило по-рано и повторил въпроса си: ”Ето го портрета на бивш настоятел, но къде е лицето му?” Монахът веднага възкликнал: ”О, управителю!” Управителят откликнал: ”Да?!” Монахът попитал: ”А къде е той?”. Сциентистите, включително теолозите и философите, макар и обективни, бягайки от всякаква субективност, твърдо държали на гледната точка, че съждението е вярно само в случай на обективната му оценка или проверка, а не просто от субективния или личностен опит. Те забравят, че личността непременно живее не концептуален или научно определен, а личностен живот. Колкото и да са точни, обективни, философски определенията, то те се отнасят не към личния живот, а към някакъв живот въобще, който е предмет на изследването. Въпроса тук не е обективното или субективното. За нас е жизненоважно сами, лично да усетим нашия живот, да решим как да го продължим. Познаващата себе си личност никога не се подава на теоретизиране, не е заета с писане на книги и поучаване на другите – такава личност живее своя единствен, свободен и творчески живот. Какво представлява той? Къде да го намерим? Аз-а познава само себе си отвътре и никога външното. Разказа за Обаку и управителя ни показва, че по принцип ние се удовлетворяваме с портрети или подобия. Човек, представяйки си се умиращ, НИЕ забравяме да зададем въпроса на управителя: ”Тук е портрета, а къде е лицето?”



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zenfromm
Категория: Технологии
Прочетен: 32606
Постинги: 25
Коментари: 7
Гласове: 80
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930