Един от най-крещящите примери за израждане на рационалния мазохизъм на жената в ирационален е това, че ако е девствена трябва да изтърпи цялата болка, независимо дали и харесва или не.Факт е, че се обръща по-малко внимание на това дали мъжа трябва да бъде по-търпелив и внимателен. Всъщност проблема за девствеността е още нещо свързано с патриархата. В днешно време да си девствен е срамно, ако става въпрос за момиче, нещата някак си стоят по-приемливо, но и това вече започва да се променя, колкото до това ако си момче, това изобщо е най-големия срам, който може да съществува. Мъжете търпят подигравки за това, че са девствени, което им нанася непоправим удар върху сексуалността и душата. Вече и момичетата започнаха да търпят подигравки, защото днес да си девствен след определена възраст (като границата на тази възраст непрекъснато пада) не е на "мода", търпиш подигравки, че си "затворен", "особняк", "задръстен", в най-крайни случаи човек започва да се чувства като не напълно такъв, защото е различен. 
        И така много момиче стискат зъби и принасят в жертвоприношение своята девственост в името на това да бъдат приети, защото това е една от най-големите потребности на човека, това да бъде социализиран и само малцина са тези момичета, които имат смелостта да не се поддадат на натиска и да не се превърнат в поредната жертва на обществото. Наскоро участвах в един психотренинг (за неспециалистите, това е програма от игри, чрез които се постигат дадени цели, например тренинг за изграждане на екип,за намаляване на агресията, за релаксиране и така нататък), чиято цел беше да се изгради самочувствие у жените. Играта, която се игра имаше за цел жените да изброят, колкото се може повече качества, които смятат, че биха им дали самочувствие (метода на брейнсторминга). 
         Така написаха се около 80 качества, втория етап изискваше да останат само 10 като най-истински и най-изграждащи самочувствие на жената. Нямате си представа колко потресен бях, когато видях, че в 10-те качества нямаше нито едно вътрешноприсъщо на жените, качества като емоционалност, интуиция, нежност и други бяха отхвърлени, функциите също (това да бъдат майки, а това е може би най-великия акт на живота), останаха неща, които бих определил като типично мъжки и които се отнасят до външни постижения, добра работа, добро заплащане, добро образование (не че отхвърлям доброто образование което жената може да има, за да си изгради някакво самочувствие), добър външен вид, интелигентност (тук много ясно се разбра, че се има в предвид мъжки тип интелигентност, а не женския).
         Последното може би се нуждае от малко пояснение, защото не искам да бъда разбран погрешно. Мъжката интелигентност и в общи линии това което изобщо се подразбира под интелигентност (патриархална идея) се състои в това да се познават фактите (да знаеш кой е построил Айфеловата кула и кога например), даването на доказателства в подкрепа на теза, докато женската интелигентност е обърната към живота, тя е смесица между интуиция и чувства (може тук да дадем за пример как много жени усещат мъжа до себе, когато изневерява без да имат доказателства и факти за това си усещане и други). Жената не може да даде факти в подкрепа на дадено свое мнение, но това не означава, че то е невярно. Въобще цялата ни наука, цялата й методология е основана на мъжкия тип интелигентност. 
          Науката се нуждае от доказателства, за да приеме нещо, а жената вярва, че нещо е така (разбира се не във всеки случай се оказва права,но в достатъчен брой от тях, не че и науката не може да греши въпреки фактите). Можем да си представим какво ще стане ако жената и мъжът работят заедно за науката. За съжаление тази женска интелигентност е потискана още рано в семейството и момичето е научено не да се доверява на това което усеща, а да се доверя само и единствено на разума (нека уточним, че разума не може без чувството и чувството не може без разума), така жените са свикнали да омаловажават чувствата си, себе си, своята интуиция, неща, които са напълно женски.Истината е, че мъжа трябва да помогне на една жена да разцъфти нейната женственост (поне в така структурираните днес общества, иначе Жена се ражда, но Мъж се става), тя пък от своя страна да му помогне да развие своята мъжественост. 
            Истината е, че не можем един без друг, но никой не иска да си го признае, феминистките от една страна проповядват омраза (но сами се натикват в патриархалността като искат да заемат мястото на мъжа), мъжете пък от своя страна се защитават винаги, независимо дали имат враг или не (неосъзнато са научени да не се дават на жените, да се опитват да ги контролират, макар и резултата от твоя да е трагичен и за мъжете, и за жените и двата пола се опитват да се контролират и само така увеличават страданието си). Мъжете са научени да не бъдат слаби, защото това е черта на жените (можем да приведем като пример тук не много приятни фрази: "Какво си ми се разплакал като някаква жена" или още по-бруталния пример: "Хленчиш като путка". Да не говорим, че тук присъства и елемент на силно обезличаване на жените и свеждането на тяхната природа до чисто сексуалната функция, при това функция на органа, а не цялото тяло на жената), но мъжа е слаб и се нуждае от подкрепа, но женски тип подкрепа, а не мъжки тип подкрепа. 
          Тоест какво имам предвид, подкрепата, която жената може да окаже на един мъж, никой друг мъж не може да я окаже и обратно подкрепата, която мъжа може да окаже на жената, никоя друга жена не може да я окаже. Нека направя и само още едно уточнение, когато тук говорим за слабост, нямам предвид, че слабостта на мъжа е идентична с тази на жената, те са слаби по един вътрешноприсъщ на тях си начин, така че мъжката слабост и женската са различни, така както и мъжката сила е от различен тип спрямо женската, те са по-скоро противоположности, които се допълват, отколкото като две неща, които си противоречат или са еднакви... Продължение