ЕДИН ЛЮБОПИТЕН МОНАХ запитал учителя си:

- Кой е Пътят?

- Той е пред очите ти - отговорил учителят.

- А защо не го виждам?

- Защото мислиш за себе си.

- А Вие? Вие виждате ли го?

- Докато гледаш на нещата от две страни, казвайки „аз не виждам" и „ти виждаш", погледът ти няма да се промени - отвърнал учителят.

- Значи пътят може да се види, когато няма нито „аз", нито „ти"?

- Е, когато няма нито „аз", нито „ти", кой е този, който ще иска да го види?

СУБХУТИ, ученик на Буда, бил осенен от Просветлението за голямата Пустота, където вечното и действителното се сливат с преходното и недействителното. Докато седял под едно дърво в своето Просветление, той забелязал, че отгоре му се сипе цвят. И чул гласове:

- Колко красноречиво говориш за Пустотата! -възхваляли го те, подобно божии гласове.

- Но аз не съм говорил за Пустотата! -промълвил Субхути.

- Не си говорил. Ние не сме те чули. Това е тя, истинската Пустота - шепнели гласовете, а цветовете завалели като дъжд.

МОНАХЪТ Дзуиган обикновено започвал деня, като се обръщал на висок глас към себе си: „Учителю, тук ли си?"

И си отговарял: „Да, ти, който питаш, тук съм!"

После казвал: „А сега ела на себе си!“

И пак си отговарял: „Тутакси ще се съвзема!"

После казвал: „И отсега внимавай! Не се оставяй да те въвеждат в заблуждение!"

И отговарял: „О, няма да се оставя, няма!"

ВЕДНЪЖ сановникът Рико помолил Нансен да му обясни -старата загадка за патицата в бутилката. Той казал:

- Ако човек сложи едно малко патенце в бутилка и започне да го храни през гърлото, докато то порасне и стане патица, изпълвайки цялата бутилка, как може той да извади патицата, без да я убие и без да счупи бутилката?

- Рико! - извикал Нансен и плеснал силно с ръце.

- Да, учителю! - отговорил стреснат сановникът.

- Виж! - казал Нансен. - Патицата излезе!

УЧИТЕЛЯТ Джошу започнал да изучава Дзен на шестдесет години. Когато станал на осемдесет, той достигнал Просветлението. Казват, че след това преподавал цели четиридесет, години.

Веднъж ученик запитал стария Джошу:

- Вие учите, че трябва да опразним съзнанието си. Аз нямам нищо в съзнанието. Сега какво трябва да правя?

- Изхвърли го! - казал Джошу.

- Но аз нямам нищо. Как мога да го изхвърля?

- Щом не можеш да го изхвърлиш, изнеси го!

Изпъди го! Опразни го! Само не стой тук пред мен без нищо в съзнанието!

ДЖОШУ запитал един монах, който за първи път бил дошъл в залата на храма:

- Виждал ли съм те тук преди?

Монахът отговорил:

- Не, учителю.

- Тогава заповядай чаша чай - казал Джошу.

После се обърнал към друг монах:

- Виждал ли съм те тук преди?

- О, да, учителю, неведнъж - отговорил той.

- Тогава заповядай чаша чай - отговорил Джошу.

По-късно настоятелят на храма запитал Джошу:

- Как така все им предлагате чай, каквото и да ви отговорят?

На това Джошу извикал:

- Настоятелю, още ли си тук?

- Разбира се, учителю - отвърнал той.

- Тогава заповядай чаша чай -казал Джошу.

При УЧИТЕЛЯ Нанин дошъл посетител, за да го пита за учението Дзен. Но Вместо да слуша, той непрекъснато говорел за собствените си разбирания.

След някое Време Нанин поднесъл чай. Налял чашата на госта, но продължил да налива и след напълването й. Накрая гостът не издържал.

- Не Виждате ли, че е пълна догоре? - попитал той. - Не може да поеме повече.

- Точно така - отвърнал Нанин и най-после спрял да налива. - Също като тази чаша и ти си преизпълнен с твоите собствени идеи. Как можеш да очакваш от мен да ти дам учението Дзен, щом не ми предлагаш празна чаша?