В общественото пространство не само у нас, но и на Запад витаят няколко мита,които се опитват да си намерят или вече са си намерили мястото си сред хората.За съжаление тези митове се подкрепят от "великите" американски "учени", което вероятно идва от това, че трябва да докажат,че тяхното общество е най-доброто общество и че нещата са наред.Представяйки псевдонаучни антропологични доказателства в подкрепа на тезата си,те успяват да убедят широката публика,че това което се случва е така и жените нямат право да винят мъжа за действията му.
       Нека да видим първия мит-Мъжът-ловец, който сваля жените и ги "ловува" буквално,независимо дали си има жена или не.Що за пошло определение "мъжът е ловец".И как това определение го прехвърлят така механично от миналото сега в настояще.Нека да видим каква е трудността и неразрешимостта на това определение.В миналото едни от първите по-разумни хора са били ловците-събирачи.Те са живели относително спокойно,без конфликти и много агресия,нямало е частна собственост.Антропологическите данни показват,че се е ловувало само когато е имало нужда от храна и тя не се е пазела,взимало се е толкова, отколкото е имало нужда.Определението за мъжа-ловец вероятно идва от Фройдовото описание на историята за разгневените синове,които поискали жените на бащата,след като той не им ги дал,синовете го убиват,тогава започват да изпитват вина и на всеки определен ден от годината почитат някакъв тотем животно,което е символ на бащата.Това което Фройд описва не е една антропологична история, а една философия на историята,не подкрепена с много доказателства.
         Нека погледнем и една друга страна на определението,какво означава ловец, човек, който лови животни, пренасянето на това понятие в съвремието е меко казано неадекватно,както и употребата му в преносен смисъл.Мъжът бил ловял жени,ами че да не би да са рибки,които лови с въдица или може би са големи животни, на които залага капан.Но тогава как да си обясним свръхсексуалността на мъжете и тяхното желание да свалят жени? Отговора на този въпрос не е лесен и засега няма окончателен отговор,но може да направим някои забележки.Живеем в патриархално общество, навсякъде по телевизията, интернет,в рекламите ни залива вълна от секс,сексуални намеци,флиртове,закачки с цел да пробудят сексуалното желание на мъжа.Внушава се, че за мъжа е чест да бъде харесван, да бъде с няколко жени и при това да не му пука за тях, а да бъде горд.Неслучайно много мъже реагират изключително чувствително,ако жената им изневери и правят страхотни скандали,докато през това време те също са изневерявали без да им мигне окото.
         Но защо жените се привличат толкова неудържимо от мъжа-"ловец",плейбоя?Доколкото съм навлезнал в тези неща,мога да кажа,че има една особеност,така наречения плейбой е научил част от женския език,част от женските манипулации(в зависимост и от степен на знание за това,той е повече или по-малко успешен) и ги използва срещу тях.Нещо като поговорката "С твоите камъни по твоята глава",жените не се усещат как в един момент те попадат в капана,който сами са заложили(използвайки тази аналогия,няма как да не отбележа,че дори в езика са се настанили подобни изрази,свързани с мъжа-ловец "пада в капана", "налапва стръвта", "захапва кукичката", "хваща се на въдицата").
         Един друг момент съществува тук, че плейбоя влияе на жената и в несъзнателен аспект,той докосва някои нейни струни относно мъжа,които за съжаление са изкривени иначе нямаше да успее да го направи.Говоря за мазохизма,който бях описал в предишните статии за равенството на половете.Мъжа-плейбой докосва ирационалния мазохизъм у жената, внушава чувство за сила, изобщо той сумира черти, които са много търсени,докосне ли я,жената се чувства като слабо същество пред него силния,защитника й,големия мъж.Нека и в подкрепа на тезата срещу мъжа-"ловец" да споменем и за така наречения Казанова, който се възприема като прототип на плейбоя.В едно предаване на Дискавъри разказваха неговата история и по историческите данни показаха, защо е бил харесван.
         Ами просто отношението на Казанова към жените е било надскочило епохата си.По онова време жените са били възприемани до голяма степен като стока,браковете са се сключвали по сметка и това е водело до нещастието на много жени.В леглото жените са били изцяло пасивни и вътрешно (което е по-лошото), и външно.Казанова просто им е дал вниманието от което са имали нужда,бил е нежен любовник,"свалял им е звезди",в леглото са били равни,той се е отнасял с подобаващо внимание към всяка жена.Можем от тук да си направим извод,защо успеха на Казанова в онова време е бил толкова голям. Искам само да спомена,че това са само части от цялото и не могат да се правят цялостни изводи относно ситуацията около "лова" на мъжете. 
        Нека сега да видим втория мит, митът за красотата, за това защо мъжете харесват даден тип жени,а не друг.Този модел,който съществува в момента се смята за най-истинския и всеки,който се опита да възрази срещу това, му се предоставят доказателства, че това е така в целия свят или поне в по-"развитите" страни.Това си е чист социологически релативизъм, съвсем ясно може да се погледне назад в историята и да се види,че сега налагания модел за красота не е единствен, а и надали най-истински.Бих казал,че онези мъже,които са се влюбвали в различни по красота,отколкото сега не са били по-малко щастливи.
       За красотата си има модел във всяка култура(това че сега навсякъде изглежда еднакво не е чудно, предвид развитието на технологиите,модела просто се изравнява, за това не се виждат,кой знае колко големи разлики), например по времето на Наполеон се е харесвал така наречения "Рубенсов тип", горе-долу по същото време в Османската империя са се харесвали съвсем друг тип жени,доста далече от онзи във Франция при Наполеон.Има една легенда, че един от султаните на Османската империя си бил поръчал да му намерят най-дебелата жена в империята.Поръчката била изпълнена и му докарали една 130 кг. арменка.Виждаме, че разликата е била доста солидна.Ако спрем да делим хората на развити и неразвити, и да използваме това като теза за модела на красота, ще видим, че и сега има различия, особено в Африка.
       В нашето пространство витае още един релативизъм, този път биологичен (приличащ на философията на историята на Фройд)-Защо мъжете харесвали жени с големи гърди,ами идеята била в това, че когато сме били в пещерата, жената с големи гърди е можела да отгледа здраво и жизнено дете, на втория въпрос защо се харесват предимно дълги, буйни коси,отговора е, че по същото това време,жените са имали възможността освен да стоят пред огъня да топлят детето,са можели да го топлят и завиват с косите си.Мисля, че е ясно че за едно такова предположение,макар да изглежда основателно на пръв поглед,няма доказателства, а дори и да има, то се използва в подкрепа на някакви социални клишета,които трябва да оправдаят единия от двата пола.
        За край искам да спомена, че мита за мъжа-ловец и свързания с него мит за красота са клишета,които се подкрепят и от двата пола.На мъжете е изгодно да ги смятат за ловци и така да "узаконяват" изневерите им, а на жените е удобно да смятат така, за да не се запитат има ли смисъл във връзката им,дори за да не усетят колко дълбоко и същностно са наранени от случката.Това се приема от жените, защото и в даден смисъл им харесва да бъдат "ловувани" и сваляни.Това описание е опростенческо, но всеки, който истински и силно се вълнува от темата може сам да се опита да проучи нещата, да свали маската на житейския опит, който му "доказва" друго или "живота е такъв", "мъжете са такива", "жените са такива". Един известен дзенбудистки учител беше казал: "В ума на начинаещия има много възможности, в ума на напредналия има много малко".Ако подходите към темата като начинаещи пред вас ще се открият много широки хоризонти за наблюдение и проверка.