Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03.2009 18:26 - За пошлостта на съвременния свят-Наукоподобна наука или Човеколюбива наука
Автор: zenfromm Категория: Технологии   
Прочетен: 841 Коментари: 0 Гласове:
1



Тук изразеното мнение може да се стори на някои непсихологично или дори скандално, но съвремието поражда парадокси, парадокси на глупостта и пошлостта. Цитирам от българската уикипедия: "През 1973 г., Американската асоциация по психиатрия изключва хомосексуалността като вид психическо заболяване от своето Диагностично и статистическо ръководство за психическите разстройства (DSM). В своя етически кодекс, Американската психологична асоциация забранява и третира като неетични опити за промяна на сексуалната ориентация чрез психологични средства. "  И още: "През 1991 г. Световната здравна организация също премахва хомосексуалността от Международната статистическа класификация на заболяванията и свързаните здравни проблеми (ICD-10)." Тези два цитата показват изключителната пошлост на наукоподобната наука в противовес на човеколюбивата наука. Въпроса за хомосексуалността е много наболял в днешното съвремие. Изключително много мнения има относно това какво е хомосексуалност, какви са нейните причини и произход. Осъзнавам, че написаното може да обиди някой, но това може да стане само ако се гледа на статията като на статия против хомосексуалистите (тоест повърхностно). Всъщност идеята е, че всички сме хора, независимо дали сме хомосексуални или хетеросексуални, но това не означава, че хомосексуалния трябва да се смята като за истински здрав (в психологическия, душевен смисъл) човек (не че хетеросексуалните са много по-здрави). 
Какви ли не доказателства се дават за това, че хомосексуалността е нормална. Имало я при животните (ама ние да не сме животни, какво като са ни предци), в човека имало два хормона -мъжки и женски, което подкрепяло идеята, че бисексуалността била присъща на хората (Ако Фройд, Юнг и други видни психоаналитици бяха чули това щяха да се обърнат от гроба). Фройд поставя акцент на бисексуалността на човека (разбира се, душевна, макар описанията му да се отнасят до природата на сексуалната енергия - либидо), но никога не е твърдял, че хомосексуалността е още едно нормално състояние на човека. Юнг от своя страна постулира, че в човека има два принципа: мъжки (анимус) и женски (анима) и обединението им прави човека цялостен, Фром говори, че когато двете съвести (тази на майката и на бащата) се овътрешностят, тоест стана вътрещно присъщи на човека и той ги смята за свои, те, така да се каже, се уравновесяват до тази степен, до която човек си става "собствен баща и майка". Никъде не се говори, че хомосексуалността е вътрешно присъща на човека. Дори можем да споменем за мита на Платон за андрогиниите (двуполовите хора, които накрая се възгордяли и били разделени от Зевс), че е едно символично обяснение на абсолютно същите мъжки и женски принцип на Юнг. Наличието на два хормона от своя страна, вероятно се явява (нямам достатъчно голяма компетентност в медицинската литература, нито в най-съвременните обяснения за ролята на двата вида хормони) някаква физиологична основа на гореописаните принципи (на Юнг). 
И ако се замислим, че всъщност цялостния човек трябва да може да разбира другия (независимо дали е мъж или жена), то първото нещо, което идва наум е как може да стане това без да се усети поне малко това, което усеща другия (аз ще говоря от моя гледна точка като мъж, за това примера ще от мъж към жена). Например как може един мъж да разбере една жена, ако не може поне малко да усети женското в себе си, ако не може поне малко да се постави на нейно място, да види общата човешка същност на двамата и в същия момент, колко са различни като начин на мислене, логика, изразяване на чувства. Впрочем нека цитирам идеята за Анимуса и Анимата (отново от уикипедия, оригиналния източник е Енциклопедия Психология) - Важен аспект на процеса на индивидуализация е постигането на съзнателно приемане на атрибутите, произтичащи от "другия вътре". Мъжът, индивидуализиран по този начин, е обогатен в своето мъжествено функциониране от вътрешния източник на вдъхновение, творчество и емоционална ангажираност. Анимата го подпомага да изгражда взаимоотношения с поток от спонтанно чувство. Без такова използване на женската си страна като вътрешен ресурс той е склонен да попада в безсъзнателна идентификация с образа на "нисшата жена", изразена чрез бърза смяна на настроенията и депресия или обезценяване и примитивна ирационалност. и за жената: Жената, която е постигнала съзнателно приемане на атрибутите на своя анимус, е способна да използва силите на своя Логос в справянето с външния свят. Тя е способна да прави разграничения обективно, нейните способности за наблюдение и разсъждение са засилени и може умело да възприема смисъла. Без такова използване на мъжката си страна като диференциран източник жената може да попадне в безсъзнателна идентификация с образа на "висшестоящия мъж", прокламирайки преценки така, сякаш са факт, правейки безпочвени допускания и безапелационно и догматично провъзгласявайки мненията си
Виждаме, че тези два принципа обогатяват другия пол и съответно го правят по-цялостен (и тук има нива на развитие, но няма да се впускам в тази тема). Фройд постулираше, че главната причина за хомосексуалността (било то женска или мъжка) е неразрешените съответно комплекс на Електра и Едипов комплекс. Догматично донякъде според мен(Като цяло Фройд не греши, но има някои предпоставки, които правят шанса за хомосексуалност при неразрешението комплекси по-малко от 100 процента), но не в това идеята, всъщност една от най-големите причини за хомосексуалността се крие в обърканата сексуалност на човека, който става такъв. 
Ерих Фром в "Изкуството да слушаш" коментира един случай на псевдохомосексуалност (защо ли е наречена така, вероятно е имал доста добри причини). Става въпрос за момиче от Мексико, чийто баща е напуснал майката, но не е спрял да издържа малкото момиче през всичките години. Майката на момичето работи в публичен дом, а лелята е собственичка (разказвам по памет). Майката използва момичето, за да иска пари от бащата, а лелята го кара да излиза и да се съблича пред големи хора, които й плащат. В квартала почват да се подиграват на това момиче и да я наричат с онези неприятни думи (предполагам, че всички се досещате кои). Момичето става пълнолетно и отива да учи в колеж в САЩ (благодарение на парите на баща си), там среща друга жена и започва хомосексуална връзка с нея. другата жена постоянно я контролира и експлоатира. Фром коментира, че всъщност на момичето му липсва толкова много любов, че то би паднало в ръцете на първия човек, животно, което би и отвърнало с любов и би се отнесло по-човешки с нея. Сега ако се абстрахираме от това, че знаем за миналото й, колко от нас биха си помислили, че тя не е хомосексуална, а едно много объркано младо момиче, чийто представа за сексуалност е меко казано изкривена, по-скоро в съответствие с модата, бихме си казала ми нормално, навсякъде се вижда такова нещо. 
А всъщност не е, промяната на класификацията на Американската психиатрична асоциация и Световната здравна организация говорят само за пошлостта на днешния свят, опитите да се докаже хомосексуалността като нормална и част от човека също е пошъл опит на наукоподобната наука да утвърди това. Вижда се, че хомосексуалистите искат да бъдат оставени намира и тихо да си страдат в някой ъгъл (разбира се, неосъзнато). На тях може да им помогне само една човеколюбива наука, само една наука, която поставя човека на първо място, не неговото поведение (бихевиоризъм), не неговата ориентация (хомосексуална), една наука, която се е съсредоточила върху живия човек, не някоя част от него, не на нещо в него, не на очите, косата, гените, кръвта, сърцето, съзнанието, способността за учене, интелигентността (защото разглеждани всички тези неща без връзка с цялостния човек или изобщо човека и с неговото добруване те губят смисъла си), а на самия човек като същество, което реагира на света отвън и вътре в себе си. Ерих Фром беше дал една прекрасна метафора: Ако дърво расте между две стени и не попада много светлина върху него, то ще се изкриви, за да достигне поне част от светлината, която му дава живот. Същото и с човека, и той се изкривява и не може да си намери покой, докато не намери светлината или поне, било то и най-малка частица.




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zenfromm
Категория: Технологии
Прочетен: 32180
Постинги: 25
Коментари: 7
Гласове: 80
Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31